Сряда

Тъй като ме превземат периодично вълни от носталгия, следващото нещо ще бъде възможно най-обемно и най-безсмислено за много от вас, но и най-ценно за мен. Това не е по истински случай, а по много истински случаи. Хората са действителни и не знам на какъв шанс го дължа, но съм длъжен да благодаря на някаква по-висша сила, че ме е занесла на мястото, в което израснах... с тези хора и тези разговори.

Приятно четене!

Сряда

23:00 ч.

Апартаментът на Киро

Жоро: Това беше най-великият ден в този апартамент.

Аз: Добре беше, но не беше като вчера.

Жоро: Какво стана вчера?

Сряда

11:00 ч.

Апартаментът на Жоро

 - ЖОРО! Събуди се! - биех шамари по олигавената физиономия на Жоро, миришеща на преработена ябълка и евтин ром с "Капитан" в името, за повече автентичност. Чорапите му миришеха по-зле и не можех да асимилирам отделни ароматни нюанси, но пък дрехите му бяха обляни в нещо, наподобяващо компот от череши.

 - Колко време умирах? - попита ме сънен Жоро, държейки се с една ръка за главата и изправяйки се мъчително и бавно с другата, трепереща.

 - 5 часа, нищо ти няма - отвърнах му аз на бъзик и плеснах с ръце в смъртоносна близост до ушите му - хайде да чистим, че довечера ще правим нов бардак.

10 години по-рано

Апартаментът в стария ни квартал

Брат ми си клати краката. Аз седя в чистия ъгъл, който ми се полага. Майка ми влиза и казва:

 - Почистете тоя бардак!

Обратно в настоящата сряда

11:15 ч.

Апартаментът на Жоро

 - Нов бардак. Вчера да не е имало курви?

 - Не.

 - А днеска ще има ли?

 - Не.

 - Тогава за какъв бардак говориш?

 - Имам предвид бъркотия, разхвърляно, пълна каша. Майка ми викаше на стаята ми "бардак", когато не беше почистена.

Жоро успя да събере сили да се изхили въпреки бумкащите пулсирания в главата си:

 - Всички ти завиждаме за розовото детство. Изядохте ли аналгина?

 - Аналгинът е причината да имаш главоболие - казах аз отявлено противящ се срещу медицинските пропаганди за универсални медикаменти, които потискат последствията, а не отстраняват причинителите.

 - Причината за главоболието ми - отвърна Жоро бавно и красноречиво, размахвайки показалец, с който едва не си извади окото - са господин Фред и господин Бастун! Майната му на аналгина, къде е Джони?

Жоро говореше за Джони Уокър. Уиски, в чиято фалшивост и негодност бяхме крайно уверени. Баща ми казваше, че е напълно възможно да попаднеш на много ментета. Всъщност, баща ми каза, че е малко възможно да попаднеш на качествена бутилка от най-евтиния етикет, който беше по-червен от повърнята по бузата на Джони, понеже коричката, която беше образувала, вече розовееше. Аз си се засмях на уловената ирония, в която Жоро ми каза, че моят живот е розов.

Всъщност причината поради която бяхме толкова несигурни, отваряйки поредната бутилка уиски с шикозния силует, беше в една друга, много подобна на тази сряда, която може би не беше сряда, но е доста символично за поСРЕДствеността на този разказ. Той и Жоро всъщност не се казва Жоро, пък и апартаментът на Киро, в който ще се преместим сега, не е на човек, който се казва Киро.

Няколко сряди по-рано

21:00 ч

Апартаментът на Киро

 - Киро, кажи ми къде има пиене или ще ти изпия кръвта! – каза Вальо, левент, който много обичаше да преиграва. Псуваше, викаше, заплашваше и за пиене винаги беше в най-добрата си театрална форма. Аз се впечатлих от неговата благородна кауза и се огледах за нещо, което да прилича на шкаф с алкохол. Всъщност изобщо не търсех за шкаф с алкохол, защото човек не би могъл да идентифицира шкаф с алкохол по нищо друго, освен по алкохола вътре. Но видях шкаф, който би съдържал нещо, точно зад гърба си и казах на Вальо:

 - Вальо, тука може да има нещо.
 - ТАМ НЯМА НИЩО! Не отваряйте! – извика Киро.

Послушахме го и отворихме. Киро охна, Вальо ахна, а аз ги последвах. Три бутилки примамливо, макар и преполовено, Джони. На фона на Шуменското и виното за 3 кинта бутилката, това беше нещо, което нашите млади глави рядко си навличаха. Отворихме, сипахме, пийнахме и аз бях първия, който да се изкаже неподготвен:

 - Уискито може ли да мухлясва?
 - Ти си голям тъпак бе – каза Вальо преди да отпие – как да мухляса уискито?
 - Отпий – отвърнах му аз.

Той ме послуша:

 - КИРО! УМИРАМ, КИРО! Моето момче, ако уискито можеше да мухлясва, тва щеше да е хванало гъбички.
 - Не знам, на баща ми е, казах ви да не пипате.
 - Баща ти го уважавам, има много добър вкус към жени – засмя се Вальо и ме погледна, повдигайки вежди – но не и към уиски.

Така почнахме да установяваме, че може би Джони не е най-голямата гаранция. Но пък нашата променлива дружина беше скарана с думата „гаранция” в каквото и да било отношение. Пренасяме се в текущата сряда при Жоро, който ще зададе един фундаментален въпрос.

Сряда
12:30 ч.

Апартаментът на Жоро

 - Какво стана вчера?

 - Ооооо бате – почна Киро – начи, бате, ти не знам на кой свят беше, щото май беше изпил много алкохол, обаче се стигна до титанично оргазмиране и великанска избухвация.

 - Киро... – опита се да го прекъсне Жоро.
 - Не ме Киросвай, Жорка, ти, моето момче, си горе на връх „Титан”, на планината, наречена „Човешки възход”. Статуя от чисто злато, с венец на главата и камък със заповеди в ръка. Ти си въплъщението на възрожденското съвременно алкохолно целомъдрие. Твоят ореол грее над нас простосмъртните...
 - Кииирооо – опита се пак да го прекъсне Жоро.

 - които – продължи той – чакаме с протегнати ръце и седнали скромно на нозете си, вирнали нос нагоре към теб, нашият месия, нашата пътеводна звезда, подвикваме...
 - КИРО! – Жоро се вкопчи безнадеждно в надеждата.
 - Свети Георги, в нашите вени тече твоята свещена кръв! Алелуя, непоклатими братко по пиянство! Три пъти „пуцай, куме” за Теб и „ласо” за Твоето царство.

 - КИРО! – не издържа Жоро и му плесна шамар.
 - Кажете, Преподобни! – поклони му се Киро.
 - Млъкни!

Сряда
17:00 ч.
Денонощният магазин в стария квартал

 - Значи – усмихна се до ушите Жоро, навеждайки се през малкото прозорче да погледне ярко и красноречиво продавача – тия две двулитровки, един капитан, какъвто имате и два джина.

 - Години имаш ли? – изхили се продавача.

 - А ти срам нямаш ли? – отвърна му още по-ухилен Жоро, вадейки си личната карта от портфейла.

 - Фанта, Жоро, Фанта – извика Киро. Аз му се озъбих подигравателно, а той тръгна да ми казва нещо, но млъкна, за да чуем какво ще изцепи продавача.
 - Да не препиете с Фантата.

 - Ах ти, продавачо – подхвърли Киро – ах тиии! Ти какво ще взимаш?

 - Аз ли? – попитах го скромно. – Аз ще се размина с една вафличка. Пък и бирата няма да ми навреди. Особено след вчерашното изригване и две трети от светата троица.

 - А Жоро още не е чул какво е направил вчера, нали? – изкиска ми се по-дискретно Киро и се приближи към мен, докато продавачът връщаше ресто.

 - Не, не сме му казвали.
 - Какво да сте ми казвали? – рече Жоро, прибирайки дребните в задния джоб – Ей, кви сте мишки бе!

 - Нищо, Жоро, говорим си за твоя принос към боговете снощи, ъхъ-хъ, ъхъ – отвърна Киро и устните му направиха безупречна мексиканска вълна от сериозно изражение към дебилна ухиленост.

Гошо ме погледна доста любопитно и повдигна тон:

 - Какво по дяволите е ставало вчера?

Сряда

22:50 ч.

Апартаментът на Киро

Оглед на щетите. Жоро забива третото момиче. Киро забива психически. Някой бие злобарки в кенефа. Всъщност не се знае какво прави, но ще му дадем въпросната присъда когато излезне. Вальо играе с мен покер. Вместо чипове, използваме касови бележки, флаери, раздавани ни на метростанция „Сердика” и изрезки от тетрадка с лингвистични термини. След като ми влиза отчаян с всичко, аз му плащам и свалям два чифта. Той има само един. Гледа ме нервно, клати крак и казва:

 - Ебати слабака. Играй ми на пари и ще видиш кво става, аз като играх на казино направих ей толкова пари …

След това вдига чашата, непредположил, че не я е допил и уискито му полита устремно към тавана, където се залепва с изумителна непоколебимост. Ченето на Вальо пада, след което усмивката му става по-коварна от всякога и ми казва:

 - … и си тръгвах. Ти си виновен.

Аз се хиля и гледам поредното падение. Киро идва, казва ми:

 - На Жоро да му изсъхнат топките, толкова жени не съм познавал през живота си и той всичките ги оскверни. Да му еба майката.

 - Киро! – отвърнах аз.

 - Какво бе? Научи ме, Диогене! Разкажи ми!

 - Ти за майки нямаш право да говориш – казах му аз, на което той отвърна с фалшив гръмогласен смях и каза:

 - Ах ти, гнидо! Мазен си, харесваш ми! Благославям те и отивам да му тафя джина.

 - Дръж бе, червей – изкряска се Жоро след като ловко бива отърван от пиенето в ръката си, пуска женския трофей и сяда до мен:

 - Бате, не мога да повярвам! Тая ми наговори неща, които ме е срам да ги сънувам. Ма само ми се прави. Защо се правят бе, брато? Как може да са такива черни дупки тия създания, помитат всичко, което им се изпречи, мама им мръсна? Защо не може да са като нас – с мозък. Ебе ми се, две не виждам и тя само ме нахъсва допълнително само за да ми направи драма след 5 минути. Какво право има тя да ми диша въздуха, кажи ми!

 - Жоро, знаеш моето мнение. Не се занимавай с такива. Забил си я, направила се е – заебал си я. Пиян си, весел си. Както и да го погледнеш си на печалба, а тая никога няма да си заслужи щастието да бъде с тебе. Така че дай да ходим да се хилим на Киро как се проваля с нея, кво ще кажеш?

 - Навит съм.

Сряда
23:00 ч.

Апартаментът на Киро

Жоро: Това беше най-великият ден в този апартамент.

Аз: Добре беше, но не беше като вчера.

Жоро: Какво стана вчера?