Един мъж живял скромен и сравнително щастлив, но много ограничен живот, отгледан да вярва, че живее на един километър от ръба на Земята. Около неговата къща, която му била завещана от родителите му, където той сега живял сам, нямало нищо особено освен няколко дървета, безкрайни полета, една рекичка и малко след нея - ръба на Земята.
Полетата били прекалено стръмни и той знаел, че ако се отдалечи прекалено много от къщата си в един момент на невнимание ще стъпи погрешно, ще се хлъзне надолу и ще падне от планетата. Така цял живот живял в страх, и отегчение, и ограничение, и мъчение. Седял си в къщичката, ловял животни когато можел, отглеждал зеленчуци и плодове и не се отдалечавал от дома. Не знаел да има хора наоколо, никой не минавал, никакви вести не се чували от външния свят и макар и да ми се струва прекалено прекрасно за да е истина (а да не забравяме, че не е), мъжът съществувал в един малък прекрасен ад, който сам изградил за себе си и малко по малко, ден след ден плащал печалната сума за страховете си, затваряйки се все повече и повече в себе си, отчуждавайки се в и без това прекалено отдалеченото от обществата кътче близо до края на света. Понякога се престрашавал да се разхожда и доста често му хрумвало, че трябва да се засили и да се понесе надолу по полетата. Но страхът му не му позволявал и се връщал, празен и отчаян.
Един ден се събудил, казал си, че вече не му се живее и решил да се самоубие. Но не знаел никакви ефективни методи - нямал оръжие, с което да се застреля. Нямал въже, на което да се обеси. Имал само хоризонта, от който да скочи. Така да бъде - ще скочи от края на планетата и ще падне в Нищото. Представял си, че щом се понесе надолу и падне, най-накрая, преди да умре, ще изпита това, което винаги е копнеел да изпитва. Тръгнал да изминава единия километър и като го изминал се затичал надолу към ръба на Земята.
Спънал се, почнал да се търкаля и падал, и падал, подминал реката и продължил да пада, натъртил се ужасно, цапнал си главата в един камък и припаднал. Когато се събудил обаче осъзнал нещо - след мястото, което той смятал за ръба на Земята, имало... още Земя.
Горкият мъж осъзнал, че не Земята е плоска, а той самият.
След това ужасяващо откритие почнал да се налага с камъка, на който си сцепил главата, докато не се убил.
Извод:
Като си правиш грешни изводи, накрая ти иде да скочиш отнякъде.
