Просто

Да се занимаваш с музика е смешно от чисто финансова гледна точка. Като цяло, което и да е изкуство ежедневно има среден пръст за отзив от държавата, обществото и доста често дори и от самите творци. Постоянно повтарям на приятели и познати и то без да ме питат:

Ако свирех за пари, нямаше да свиря.

Бачкам за пари. За свирене ми се е случвало да взема за един месец 400 кинта от 5-6 изяви и на следващия месец да нямам пари да си платя телефона. Миналогодишната отпуска я карах без ток, спах у приятели и парите, които си бях изработил, ги дадох за път и ядене до Бургас, където ни поканиха с адаша на Солени Ветрове и бяха достатъчно добри да поемат разноските за хотела.

Миналата седмица почивах само в неделя (сефте) и си прекарах почивката в запис на клип с абсурдно качество и песен, която не дадох на Боян да изчисти от нежелани шумове и честоти. Човекът ме търпи без да му се плаща. Предложих да го черпя пиене поне, той каза "Вземи ми една вода".

До 2 часа през нощта съм седял да оправям бъгове по клипа, за да го кача. В 6 часа съм станал за работа. И сега е добре. Преди нямах китара, нямах усилвател, нямах личен компютър, първият, който си взех, беше миналата година. Живях на гърба на нашите. Сега работя и нямам време да си видя приятелите, а добре че в момента живея при приятелката си, иначе и нея нямаше да виждам. Дразнят ми се. Клиент днес ме заплаши. Колега музикант дойде до магазина ми, колега и приятел, и с най-добри намерения ме нарече роб. Родителите ми ми се карат, че робувам толкова на тая работа.

Вярно е - преклонена глава сабя не я сече, но за изкуството не си струва да се умира, а да се живее. Смъртта е лесна. Неугоден си, теглят ти ножа, ставаш мъченик. О! Чудо! Изведнъж си в сърцата на цял народ защото си се отървал бързо. Джон Уилмът е казал:

"Повечето хора щяха да са страхливци ако имаха нужната смелост". 

Днешно време е много лесно да си тийнейджър, да се вдъхновиш от Боен Клуб и В като Вендета и да кажеш "Майната й на системата", без да си я видял в цялата й... "прелест". Не казвам, че съм за системата, майната й на системата. Но си е друго да ти падне възмжоността да свириш в Бояна на човек, вързан за ЧЕЗ, без изобщо да си подозирал. Друго си е шока и кича, гнусното живуркане да те удари като голямо мазно лайно в мутрата и да загубиш ума, дума и съзнание.

Друго си е да видиш вокала на групата, с която си израснал, на митинг да се подиграва с твой приятел, който заеква заради инцидент с куче, и да му казва, че ще получи автограф като се научи да говори правилен български език.

Нее.... има изживявания, които ни показват, че някои неща на тоя свят никога няма да се променят. Научим ли този тежък житейски урок имаме три избора:

1. Да се примирим
2. Да се възкачим като рицар на гърба на някоя оптимистична кауза
3. Да променим единственото, което е останало да се промени - себе си

Може да се каже, че избрах и трите:
Примирено възседнах каузата да се превърна в роб. А хората не понасят роби, особено приказливи. Не ги виня, и аз едва понасям хората. Но един оптимизъм ми остана:

Диоген Синопски сам се е предавал на търговците на роби. Не е вярвал в безсмислени думи с нулева стойност като "гордост", "достойнство" и "чест". Вярвал е, че щом плъх може да живее като плъх, без покрив или меко легло и хранейки се с каквото намери, значи и Диоген може да живее така. Също така е вярвал, че единствената полза от неговата смърт ще е да нахрани със себе си кучетата и се е вкопчил в живота си с всички сили. Бъхтил се е яко, да има мускули, да остане месо за животинките. Ако това значи да си роб - слагайте ми веригите без да ме питате и да ме съдите.

Да се занимаваш с музика е смешно само и единствено от финансова гледна точка. Ако свирех за пари нямаше да свиря. Добре че не е за пари. Когато сътворите неща и хора ви кажат

"Ти ме вдъхнови и аз да си споделям творчеството"...

тогава и хиляда лева да имате в джоба си, ще ви се сторят като тоалетна хартия.

Албумът ще е "Писоар на целомъдрието".
Как и дали ще се случи още изобщо не е ясно.
Предварително ви благодаря - и за подкрепата, и за обидите. Благодаря ви за искрената подкрепа и за откровените подигравки. Съжалявам ако не съм оправдал нечии очаквания...


все пак и аз съм просто човек.

 - Диоген бе Бате

12 начина да се справим с ниския житейски стандарт

Днешните поколения са толкова повлияни от демокрацията и нейните удобства в скучното ежедневие на 21-ви век, че като станат на 15 години още не могат да си вържат обувките, но вече знаят как да хакнат сайта на ФБР. Хора в такова положение се смятат за аутисти, а въпросният "аутизъм" се смята за болест, но това състояние е по-скоро напълно логичен развой на събитията, защото светът ни така се нарежда, че да сме по-податливи на това състояние, което според мен освен символичността си няма нищо друго общо с аутизма.

Още с появата на интернет рискът от венерически болести спада, рискът от раждаемост също. Абортите се увеличават постепенно, поенже никой няма пари да гледа бебе, все пак трябва интернет да се плаща.

Приоритет стават парите, цените се вдигат. Борбата за хляб и подслон е жестока и безмилостна. Хлябът е един лев, патрончето Савой е три лева, а кутия цигари - поне четири. Ако имаме осем лева в джоба сме добре, но ако имаме само седем ще го караме без хляб. В такова тежко и мъчително положение хората се оплакват, че това не е демокрация, а капитализъм и, молим ти се, казват, че стандартът на живот е нисък, визирайки...

кое?

... недостига на капитал.

Но в една демокрация управлява народът, който се състои от хората, които пък мислят постоянно за пари. Така че, мили демократи, живеещи в отрицание, то с'а не е нито демокрация, нито капитализъм, то с'а е и двете едновременно.

Така че съм събрал няколко мъдри решения за това как да се справим с ниския жизнен стандарт в държавата. Успех с изпълняването, с някои и аз не мога да се справя понякога:

 - Изключете компютъра и включете печката. Спестените пари от сметка за интернет ги вложете в това да си сготвите адекватно ядене, вместо вкусовите ви рецептори да са задръстени с чеснов сос от дюнер и аспартам от "полезната" кока кола.

 - Ако това не ви удовлетворява, спрете пиенето и пушенето и със спестените пари си вземете билет за БДЖ до провинцията, да се махнете от града. Ако аргументът ви е окаяното състояние на влаковете, поне няма вие да го влошите като си лепите фасовете по седалките и не чупите прозорците в пияния си гняв с бутилка Савой. 

 - Ако и това не ви устройва, хвърлете айфона в някоя река и звъннете на някой приятел от старата Нокиа, която се забутали в ъгъла на някой шкаф с книги, в които най-вероятно преди много време сте скрили и някоя забравена отдавна изрезка от вестник Чук Чук, защото никой в семейството ви няма да се сети да отвори някоя книга или поне да избърше шкафа.

 - Не плащайте кабелна да гледате новините кво става пред парламента, а излезте и научете сами какво се случва около вас и какъв е станал цветът на жълтите павета.

 - Не си чаткайте във фейсбук , а си ходете на гости. Ако толкова ви липсва, можете пак да си влезнете във фейсбук, но поне ще сте заедно и като си оставите фейсбука включен ще си пишете "Az sm gey" като статус. Важно е изживяването!
 - Моля ви, много ви моля, не си купувайте Никон или Канон за 1000 лева тялото на изплащане за да се снимате в Борисовата или пред Народния, купете си билет до по-отдалечено място сред природата. Вижте как изглежда едно дърво и не го снимайте, запомнете го и разкажете на други за да могат и те да се запознаят с това странно горско същество - дървото.

 - Ако сте в голям град си купете колело. Дори и да ви се наложи да ползвате градския транспорт (гратис , разбира се) или такси (пфф, такси, ние за един Мелник нямаме пари, пък ти за такси ми говориш) пак ще ви излезне по-евтино от един час на автомонтьор колата ви да я хване пипката или зареждане в бензиностанция с пистолета, заврян в резервоара почти толкова наполовина, колкото аз бих хапнал един събуей сандвич преди да повърна.

 - А да, събуей сандвичи... не ги яжте и поне ако ги ядете, моля ви, яжте си ги и не се чувствайте длъжни да ми казвате колко истинска храна е събуея.

 - Вместо да казвате как трябва да е по принцип си изградете свои принципи. Вместо да цъкате срещу безпорядъка, въведете ред. Не казвайте на хората, че ви правят мръсно, а почистете след тях.

 - Ако искате живот на пълни обороти земете пък да се хванете на работа, изтощителна. Няма по-оборотен от рабония живот. Ако искате спокоен живот се научете как да си оползотворявате времето. Да си седиш по цял ден на гъза не е спокойствие...

 - Не лъжете никога за нищо. Ако хората ви се връзват на глупостите, никога няма да ви повярват ако веднъж ви скимне ей така за разнообразие да кажете истината.


И последното, но не и по важност:

 - Научете се да си връзвате връзките перди да се научите да хаквате сайтове на правителството. Така няма да се спъвате като ви погнат.


Ако спазвате тези съвети няма изобщо да промените стандарта на живот в страната...

но ще подобрите качеството му.