Ами всичко почна на една Нова Година. Бяхме се събрали с приятели и няква препила кифла идва и ми вика няколко секунди преди 12 часа "пожелай си нещо".
И аз седя, мигам, мисля си "тая в ред ли е, ' пожелай си нещо ' ".
Изобщо има ли още такива хора, дето си пожелават разни неща? Защо има още такива хора? Кво стана с еволюцията, нали всичко се приспособявало, да си наивен суеверен кретен ли е последното звено?
Както и да е де, шампанското гърми, градът гърми, Дунавското хоро гърми, телевизора гърми, всичко гърми. И на мене ми иде да се гръмна. Ама все пак, аре, нова година, нов късмет, пожелавам си нещо.
Отрязвам се, лягам си и заспивам с мисълта за това дето съм си пожелал. Като затварям очи пред мене седи Дявола. Червен, с козя брадичка и рога, типичен дявол. Седи на едно пънче и се чеше по брадата. Вика ми "Какво си пожела?".
Аз гледам го, чеша се и аз по брадата, правя се на много отворен и му викам, че искам жена. Ебал съм му майката, бачкал съм за без пари, бачкал съм за една хилка на месец, живял съм в гараж, живял съм в мезонет, живял съм в къща, искам жена. В крайна сметка всичко, което винаги съм имал е някъв дребен кур и цял живот се чудя кво да го правя. Току виж се намерило някое същество, което да го оползотвори.
Дявола клати глава, чеше се по брадата и вади едно тефтерче и химикалка. Щрака копчето на химикалката, слага едни очилца на носа и ме пита първо колко да е красива.
Отде да знам бе, казвам му, все ми е тая. Как ми било все тая? Ми все ми е тая. Колкото ще да е красива.
Ок, вика Дявола, чуди се, записва си в тефтерчето и ме пита колко да е умна. Ебати въпросите, колко ще да е умна, все ми е тая. Пак се чуди, пак записва в тефтерчето.
Претенции към мерки? Не. Ръст, тегло? Нъц. Поне цвят на косата бе... няма бе братче, нямам претенции. Дявола се чеше по брадата и записва. По едно време там задрасква некви работи, поглежда ме, усмихва се и вика "Ми, май сме готови. Ти си лесен. А още нещо - трябва ли да те обича".
"А, сега си говорим" отвръщам му аз "Да, искам да ме обича".
Дяволът се мръщи. Чеше се по брадата, почва да разлиства тефтерчето, щрака си с химикалката, цупи се, гледа ме, гледа тефтерчето. Вика "Батеее, тва е най-скъпата претенция".
Е колко пък да е скъпа? "Ми тука в тефтерчето пише, че сделката трае цял живот и цената е всичко, което имаш. За да си с момиче, което те обича, трябва цял живот да ми даваш всичко, което имаш".
Аз избухвам в неистов смях. "Е че аз нищо нямам бе".
"Така пише" повдига рамене Дявола. Ебахти балъка е тоя Дявола, уж бил хитър, уж не знам си кво, цар на мръсните сделки, а ше ми даде момиче, което ме обича за без пари. Хуу аре, стискаме си ръцете, боцка ме с химикалката, слагам кръв на договора и се събуждам.
Нова Година, нов късмет и наистина късмет. Още като отидох сутринта до магазина за кафе се блъснах в няква девойка, тя каза, че ме познавала, аз не помня да съм я виждал, ама като я видях лелееее... прекрасна е. Едно такова страхотно лице, страхотно тяло, една такава дълга кестенява коса и като ти се усмихне едни бели прекрасни зъби. Ми като си отвори устата - леле колко грамотно момиче, какъв хубав изказ и звучи като адски интелигентно момиче. Отидох у тях на гости, пуска ми някъв филм, любимия ми филм. Гледал съм го 20 пъти. По-щастлив не съм бил. Лягаме си, сексът е страхотен, прегръщаме се. Ходиме вече два-три месеца, тя ме прегръща, целува ме, държи ме за ръка, признава ми най-съкровените си тайни, усмихва се, все ми се бута, а аз съм на седмото небе.
Преди да си легнем една вечер отивам до тоалетната да се изпикая и позамия и поглеждам в огледалото. Кого да видя? Я, Дяволът! И е весел, усмихва ми се. Седи си там в огледалото, чеше се по брадата, щрака с химикалката и ме пита дали съм доволен.
И аз се правя на тарикат, въпреки че ми личи колко съм щастлив. Викам му, че още не си е изпълнил сделката, щото не ми е казвала още , че ме обича. Той се плесна по челото, вика "лелеей, да се еба и в Дявола, съвсем изключих" и изчезна от огледалото. Аз се изхилих, пуснах водата, закопчах се и отидох да си легна до моята прекрасна девойка. Гасим лампите, тя ми се качва отгоре, целува ме, усмихва ми се и правим най-страхотния секс, който е възможно някой някога да е правил на тая планета.
И ей го... след това тя се гушва в мене, целува ме, казва "Лека нощ"... и затваряме очи. После тя ми казва името и аз й викам, нали, "кажи".
"Знам, че сме от много кратко време заедно"... казва тя адски срамежливо, а аз изтръпвам от кеф... "ама да знаеш, че те обичам".
Ей тва е, казвам й, че и аз я обичам и заспиваме щастливи.
На следващия ден се събуждам, нея я няма. Дяволът седи на ръба на леглото и пише нещо в тефтерчето, щрака с химикалката и се чеше по брадата. Вика ми "Добро утро". Казвам му "Добро утро" и се чудя кво става.
"К'во те мъчи?" пита ме Дяволът дяволито.
"Чудя се къде се дяна момата ми".
"Е, ти пък, няма я".
Пребледнявам. Побеснявам. Скръцвам със зъби. "Как така я няма?".
Той вади няква прилежно сгъната хартия и ми казва "Договорът е за цял живот и цената е всичко, което имаш".
Е да бе, мисля си аз. Ок. Хубаво. Ама нали сделката е за момичето? Тръгвам да го питам и той маха с ръка и ми обяснява кратко и ясно:
"Сделката е следната. Ти искаш момиче, което да те обича. Нали? Да. Цената е всичко, което имаш, нали? Да. Имаш ли момиче? Имаш момиче". Тука Дяволът направи пауза, вдигна рамене и каза...
"Щом имаш момиче - нямаш момиче".
Ебаси.
