Класикът е диктатор. Човек, който вижда красивото и дава всичко от себе си да го сътвори и претвори. И отива при снобите, да си покаже способностите за да му се изсмеят, че не е актуален. Не е в крак с новото време и идеите му са остарели, макар и праведни.
И тогава той се влюбва в жена, която да го утеши, задето трябва да живее животът на унизен отшелник в обществото, от което зависи, само защото са му се подиграли, че това, което той намира за красиво, е прекалено повърхностно. Та той рисува сгради, по дяволите, вижте го. Що за творец е той? Той обича животните! Той мрази алкохола! Той няма място в нашето прогресивно общество.
И го отлъчват, влюбва се в тази жена и тази жена вече е спала със снобите и те са я заразили. Те са ѝ дали болест, която може да се даде само по един начин... чрез липса на ценности. И той също я хваща. Преживява кастрация.
Класикът е обречен на лудост. Как ще слуша Вагнер, ще рисува сгради и ще обича сифилистичка, преварена от снобите без да си помисли поне веднъж, че ще събере армия и ще унищожи тези сноби в името на собствените си идеали?
Така се ражда най-великата човешка трагедия в 21-ви век.
Класикът е обречен на лудост. Виждал съм го с очите си. Хитлер, прероден в кльощав дългокос пианист, който не спи и броди през нощта из улиците пеш, запомняйки всичко, което види. Има манерка в джоба, на която пише "Най-добрият баща". Ако отпие тази манерка, Доктор Джекил се превръща в Мистър Хайд. А как и двамата свирят на пиано, но когато отпие от тази манерка, Мистър Хайд започва да блъска по рояла. Започва да гледа лошо и да заплашва хората. Да ги кара да се притесняват и да треперят. Ако някой говори докато той свири, ще почне да крещи и да замеря хората с портфейла си и с документите си, да им се кара "Взехте ми всичко, вземете ми личността, вие ме изядохте и изпихте, но и аз не съм длъжен да съм завинаги трезвен, а това е Шуман и вие сте длъжни да млъкнете!"
Класикът е обречен на лудост. Виждал съм го с очите. Да гледаш класик на модерна изложба е като да гледаш Мерилин Монро сама в джунглата. Бидейки малцинство, тя изведнъж се е превърнала в животното.
Geistervariationen - поема за последната творба на Шуман
