Манхатън.
Годните млади мъже на Америка защитават страната си от виетнамското присъствие на територията на Виетнам.
Негодните негодуват по улиците на Ню Йорк. Размахват плакати. Сбиват се с полицаи. Крещят лозунги.
"Нищо не правите! Нищо не правите! Нищо не правите! Нищо не правите!"
А негодните негодуващи, далеч от копторите на идеалистичкеската посредственост, седят в кулата на Стайвесант и мислят нов лозунг за реклама на ново революционно противозачатъчно хапче.
Майкъл Гинсбърг, млад обещаващ автор, наскоро уволнен от иновативната рекламна агенция Стърлинг Купър Дрейпър Прайс, излиза от рехабилитация и още мисли за думите, които чул от офис компютъра, произнесени от Мартин Лутър Кинг Джуниър:
"Аз имам една мечта, че ще направим нещо"
След което образът на Мартин Лутър Кинг Джуниър намигнал на Майкъл Гинсбърг през екрана на машината и му казва, че машините ще ни заместят.
Майкъл Гинсбърг, преборил своя лунатичен пристъп, получава препоръка от Стърлинг Купър Дрейпър Прайс и оферта в кулата на Стайвесант, където да работи над лозунга.
"Аз имам една мечта, че ще направим нещо"
След което образът на Мартин Лутър Кинг Джуниър намигнал на Майкъл Гинсбърг през екрана на машината и му казва, че машините ще ни заместят.
Майкъл Гинсбърг, преборил своя лунатичен пристъп, получава препоръка от Стърлинг Купър Дрейпър Прайс и оферта в кулата на Стайвесант, където да работи над лозунга.
Чувайки негодуванието на народа, Ричард Никсън, президентът на Съединените Американски Щати, свиква пресконференция и казва пред камерите, че в тези трудни времена, Съединените Американски Щати трябва да останат единни в осъзнаването на суровата истина, че трябва да се направи нещо.
500-те най-големи компании на пазара превъртат телефоните. Обяви в Уолстрийт Джърнъл. "Търсят се нещоправячи! 100 долара на нещоправене!"
Крясъците на народа продължават. Бунтове. Набези. Престъпления. Викове. Писъци. Истерия.
"Нищо не правите! Нищо не правите! Нищо не правите! Нищо не правите!"
Майкъл Гинсбърг къса коси пред монитора на компютъра си. Има среща следващия понеделник в девет сутринта. Опитва се да напише нещо. Трябва нещо да се направи. Уикенд в офиса. Няма никой. Всичко е тъмно. Само компютър стърже и му повтаря:
"Нищо не правиш! Нищо не правиш, Майкъл Гинсбърг! Нищо не правиш! Нищо не правиш!"
Майкъл Гинсбърг пише идеи:
"Войник се прибира от войната в Корея. Слиза на гарата. Жена му го чака. Провокативно. Провокативно? Нищо не е, Майкъл Гинсбърг. Нищо не правиш! Нищо не правиш! Нищо не правиш! Жената намигва към камерата? Може би... защо пък не? Мартин Лутър Кинг Джуниър намигва към камерата. Иска те. Не ви трябват противозачатъчни. Това дори не е истина. Този офис е лудница! Не мога да дишам".
500-те най-големи компании на пазара превъртат телефоните. Обяви в Уолстрийт Джърнъл. "Търсят се нещоправячи! 100 долара на нещоправене!"
Крясъците на народа продължават. Бунтове. Набези. Престъпления. Викове. Писъци. Истерия.
"Нищо не правите! Нищо не правите! Нищо не правите! Нищо не правите!"
Майкъл Гинсбърг къса коси пред монитора на компютъра си. Има среща следващия понеделник в девет сутринта. Опитва се да напише нещо. Трябва нещо да се направи. Уикенд в офиса. Няма никой. Всичко е тъмно. Само компютър стърже и му повтаря:
"Нищо не правиш! Нищо не правиш, Майкъл Гинсбърг! Нищо не правиш! Нищо не правиш!"
Майкъл Гинсбърг пише идеи:
"Войник се прибира от войната в Корея. Слиза на гарата. Жена му го чака. Провокативно. Провокативно? Нищо не е, Майкъл Гинсбърг. Нищо не правиш! Нищо не правиш! Нищо не правиш! Жената намигва към камерата? Може би... защо пък не? Мартин Лутър Кинг Джуниър намигва към камерата. Иска те. Не ви трябват противозачатъчни. Това дори не е истина. Този офис е лудница! Не мога да дишам".
***
На следващата сутрин в сградата представители на компания Еновид гледат потящия се млад обещаващ автор Майкъл Гинсбърг. Той чупи пръсти. Заеква. Не му е добре. Накрая отпива глътка вода и започва да ръкомаха:
- Войник се прибира от войната в Корея. Слиза на гарата. Жена му го чака. Провокативно. Намигва към камерата, която се премества от погледа ѝ надолу по превъзходното ѝ тяло и се спира на идеалната ѝ тънка талия, докато тя целува своя любим съпруг. "Нищо не може да застане между мен и моят герой".
- Войник се прибира от войната в Корея. Слиза на гарата. Жена му го чака. Провокативно. Намигва към камерата, която се премества от погледа ѝ надолу по превъзходното ѝ тяло и се спира на идеалната ѝ тънка талия, докато тя целува своя любим съпруг. "Нищо не може да застане между мен и моят герой".
Мълчание в сградата. Още повече пот от страна на Гинсбърг. Очите му мърдат по-бързо отвсякога. През цялото време си мисли дали изобщо е напускал клиниката.
Накрая един от по-старите представители се усмихва, гаси си цигарата в пепелника на масата и ръкопляска. Другите представители стават на крака и следват неговия пример. Всички се изреждат един по един да му стиснат ръката. Един от тях го заговаря:
- Уикендът не е бил пропилян, г-н Гинсбърг! Направили сте нещо голямо!
Гинсбърг се сопва:
- Нещо голямо? Хаха, нещо голямо! Аз имах една мечта, че ще направим нещо голямо.
Усмивките на представителите бързо изчезват.
- Знаете ли кое е това голямо нещо, което ще направим? Ще се затрием! С машини! Ще създадем перфектната машина за да се отървем от неперфектния човек. Та тя дори не може да зачене! Представете си какво ебане ни очаква! Продънвате им кинескопите на тия неща. О, повярвайте ми, ще сме направили нещо и то какво! Нещото на нещата! Знаете ли...?
Накрая един от по-старите представители се усмихва, гаси си цигарата в пепелника на масата и ръкопляска. Другите представители стават на крака и следват неговия пример. Всички се изреждат един по един да му стиснат ръката. Един от тях го заговаря:
- Уикендът не е бил пропилян, г-н Гинсбърг! Направили сте нещо голямо!
Гинсбърг се сопва:
- Нещо голямо? Хаха, нещо голямо! Аз имах една мечта, че ще направим нещо голямо.
Усмивките на представителите бързо изчезват.
- Знаете ли кое е това голямо нещо, което ще направим? Ще се затрием! С машини! Ще създадем перфектната машина за да се отървем от неперфектния човек. Та тя дори не може да зачене! Представете си какво ебане ни очаква! Продънвате им кинескопите на тия неща. О, повярвайте ми, ще сме направили нещо и то какво! Нещото на нещата! Знаете ли...?
Гинсбърг в този момент се разплаква.
- Понякога, през тези дълги разходки из коридорите на психиатричната клиника в Ню Йорк се разхождам и си мисля. И си мечтая. Имам мечта. Че всички някой ден, някога, в бъдещето, ще заживеем в един свят, в който ще се примирим с факта, че никой от нас никога няма да е могъл да направи абсолютно нищо!
- Понякога, през тези дълги разходки из коридорите на психиатричната клиника в Ню Йорк се разхождам и си мисля. И си мечтая. Имам мечта. Че всички някой ден, някога, в бъдещето, ще заживеем в един свят, в който ще се примирим с факта, че никой от нас никога няма да е могъл да направи абсолютно нищо!
***
1969-та.
Психиатричната клиника в Ню Йорк.
Годните млади мъже на Америка защитават страната си от виетнамското присъствие на територията на Виетнам.
Негодните негодуват по улиците на Ню Йорк. Размахват плакати. Сбиват се с полицаи. Крещят лозунги.
"Направете друго! Направете друго! Направете друго! Направете друго!"
Чернокож служител на име Мартин оставя списанието Тайм, което чете докато се предполага, че трябва да наглежда пациента Майкъл Гинсбърг. Той гледа по телевизията нова реклама. Еновид. "Нищо не може да застане между мен и моят герой". Мартин се смее и вижда на корицата на списание Тайм награда за човек на годината. "The Middle Americans". И лицето на Майкъл Гинсбърг.
- Майкъл! - провиква се чернокожият Мартин. - Време е да те прибирам.
Майкъл тихичко си става от стола и следва чернокожия Мартин.
- Знаеш ли, Майкъл? Ти не си луд. На всички ни е трудно...
- Трудно? - сопва се Майкъл. - Трудно?! Какво пък знаеш ти за трудности? Да не би да си евреин?
Психиатричната клиника в Ню Йорк.
Годните млади мъже на Америка защитават страната си от виетнамското присъствие на територията на Виетнам.
Негодните негодуват по улиците на Ню Йорк. Размахват плакати. Сбиват се с полицаи. Крещят лозунги.
"Направете друго! Направете друго! Направете друго! Направете друго!"
Чернокож служител на име Мартин оставя списанието Тайм, което чете докато се предполага, че трябва да наглежда пациента Майкъл Гинсбърг. Той гледа по телевизията нова реклама. Еновид. "Нищо не може да застане между мен и моят герой". Мартин се смее и вижда на корицата на списание Тайм награда за човек на годината. "The Middle Americans". И лицето на Майкъл Гинсбърг.
- Майкъл! - провиква се чернокожият Мартин. - Време е да те прибирам.
Майкъл тихичко си става от стола и следва чернокожия Мартин.
- Знаеш ли, Майкъл? Ти не си луд. На всички ни е трудно...
- Трудно? - сопва се Майкъл. - Трудно?! Какво пък знаеш ти за трудности? Да не би да си евреин?
