Някой е казал...

Някой е казал, че най-добрите неща на тоя свят са нелегални.

Не съм пробвал наркотици и нямам намерение да пробвам. Не мисля, че и возенето в автобуса без билет спада към най-добрите неща на тоя свят. Нито пък смятам за пълноценно пресичането на червено. Също така не смятам, че да крадеш те кара да изпитваш неповторимо удовлетворение. Но смисълът далеч не е в това според мен. Идеята ми по-скоро е, че нещата, които са легални, изобщо не са хубави.

- Най-големите клишета с названието "наркотици" са нелегални, но фармацевтичните универсални продукти, които лекарите, аптекарите и другите така наречени специалисти ни завират в устите, които саботират имунната ни система само за да подтиснат симптом по начин, който усложнява проблема, вместо да го реши, са напълно легални.

- Тревата също е нелегална. А на мен ми се стъпва в трева. Но ако искам да тъпча трева, съм нелегален. Единствената трева, която се намира в заселени места е заградена и с табела "Не тъпчете тревата". Има и друга, която се пуши. Тя се води нелегална, но ако легна на тревата съм задържан, а ако я изпуша - порицан.

- Возенето в автобус без билетче е нелегално, но автобус в окаяно състояние, който излага пътниците, шофьора и колегите му на пътя на смъртоносен риск, е легален.

- Пресичането на червено също е нелегално, но павирането на зелена площ и изпълването на въздуха с черни горива е легално. Дотолкова легално, че когато пресичам по назначените площи земя, които са нечия собственост (Ха Ха Ха), е легално да пресичам само на зелено, но когато пресичам на зелено... не пресичам на зелено. Пресичам на сиво и мътно.

- И кражбата на абсолютно всички продукти и услуги, подлежащи на валутна оценка, е нелегална, но кражбата на права, привилегии и естествени блага от човека с цел абсолютно префасониране на обитаваната от него площ в машина за материални блага е в същността на всички закони.

Някой е казал, че най-добрите неща на тоя свят са нелегални.
Не знам дали е така, но съм склонен да твърдя, че най-лошите са узаконени.

И ще ме питате какво предлагам да се направи по въпроса. Там е трагедията - не знам. Единственото, което знам е, че се опитвам цял съзнателен живот да направя нещо хубаво, нещо добро. И освен че законът не одобрява, хората ме подлагат на наказания. Защо - защото така са го заварили и така ще го оставят.

Когато някой ги посочи с пръст ще вдигнат ръце и ще кажат "То така си беше".
Когато някой им държи отчет, ще посочат мен с пръст и ще кажат "Питайте го него, той го пипна"

Ще правят това, което се очаква от тях, за да не ги накажат и тях. И признават ли си? Не. А трябва...

Някой е казал, че най-добрите неща на тоя свят са нелегални. Не знам дали е така, но ако е - дано някога успея да събера куража, който се иска да си добър.

Отивам да се самоубия

Отивам да се самоубия - каза Диоген.

Учениците му бяха свикнали на чувството му за хумор и гледаха на всяко негово изказване като на гатанка. Не че Диоген имаше постоянни ученици. На някои им писваше да му слушат шегите и решаваха, че е ненормален или е просто човек, който търси внимание. Други просто не се гордяха с факта, че живееха животите си по примера на предимно гол човек, живеещ в бъчва. Въпреки това, тези, които оставаха, все се опитваха да разбият шифрите на Диоген Синопски. Често учениците му говориха за него и казваха, че за да разбереш Диоген, трябва да търсиш вица. Всяко негово изказване се градеше около присмешка. Много от учениците му не бяха много разсъдливи и често му задаваха малоумни въпроси. Риск, който Диоген рядко осъзнаваше, че поема, изказвайки се по елементарен начин – рискът да си говори с елементарни хора. И често се отегчаваше от сериозни разговори, когато виждаше, че не водят доникъде и завършваше с някакъв бъзик, над който бившите събеседници да си блъскат мълчаливо главата или с тази фраза – „Отивам да се самоубия”.

Хората, често се плашиха за него, сякаш не знаеха колко е приспособим и непреклонен пред обстоятелствата си. Веднъж чули, че Диоген бил хвърлен на кучетата с пръчка в ръка. Какво ли е правил, че го хванали с пръчка в ръка и защо ли го хвърлили на кучетата? Друг път се разнасяло слух хората да стоят далеч от него, защото е бил нахапан от кучета и се е разболял. Според някои дори веднъж дотолкова е предизвиквал организма си, че се е разболял след като е изял суров октопод. Но дори след срещата му с Александър Велики, след която знаели, че какъвто е устат няма как да оцелее, той все пак се връщал по-жив от всякога. И винаги с някой весел анекдот. Казвал как всъщност предложил да го хвърлят на кучетата без резултат, разказвал за заплахите, които получавал от заможните деца, след като се подигравал с тях. Разказвал и как дори когато бил налаган с пръчки, не е бил той унизения. И макар и запознати с триумфалните му приключения сред обществото, всички негови последователи винаги се страхуваха за живота му. Накрая дотолкова му писнало от досадните тревоги, че ги успокоил с това, че ако някога умре, то ще е по негова си воля. И от тогава всеки път, в който някой се загрижеше за него, той напускаше разговора с усмивка на лицето и с думите:
 - Отивам да се самоубия.

Когато спряха да му се връзват, хората научиха един от най-важните уроци, които някога бяха научавали от Диоген – какво прави човек с живота си си е негова работа. И след като живяха в страх, приеха мъдростта на умишлено бездомния старец и почнаха да живеят мъдро. Поне повечето. Много хора още го намираха за ненормален и често думите и деянията му потвърждаваха тези съмнения. В крайна сметка Диоген почна да използва тази фраза вместо „довиждане”. Макар и уверени в това, че поуката е да вземеш живота си в свои ръце, те все пак търсиха вица. Търсиха шегата и не бяха сигурни, че я разбират. 

Всичко в живота на учениците вървяло както трябва, докато една сутрин един от учениците не отишъл до бъчвата да събуди Диоген. Викайки го няколко пъти без отговор, той погледнал в бъчвата и видял, че го няма. Решил да го потърси и го видял недалеч от бъчвата, увит в плат, затворил очи и усмихнат. Олекнало му,че го вижда отново да се излежава на слънце и му казал, че учениците го молят да се присъедини към тях за закуска. Старецът обаче не реагирал. След много покани, ученикът леко изплашен свел глава до него и открил, че не диша. В паника извикал учениците и всички стояли около тялото му в продължение на часове и се чудили какво да правят. След много сълзи и недоумение, един младеж почнал да се смее. Били му няколко шамара, но той не успял да се овладее и почнал да разправя:

 - Схванах шегата! Все ни казваше, че отива да се самоубие и единия път, в който не казва нищо, го е направил, за да не му попречим. Така той е умрял по своя воля!

Учениците още му се дразнили, че се хили, но не след дълго един от тях го доближил и му казал със сълзи на очи:

 - Не! Грешиш! Шегата е, че той е безсмъртен!