И Хитлер е бил художник

Това е откъс от пета глава на книгата "Лоши Хора".

Дали ще бъде завършена не знам,

но засега ми харесва накъде отиват нещата.

Надявам се да ви се стори интересно.

В книгата се разказва за музикант в отвъдното, който не иска

да се отказва от изкуството си за да продължи към следващия си живот.

Емоционално сакат

  За слепия гняв светът е чернобял. В агресията си човек се намира срещу целия свят и пак не му стига. Тегнещото над него чувство за несправедливост го кара да се изживява като морална везна, която, уви, без стабилна основа винаги се срива. Най-големите трагедии са дело на такива освирепели личности и цели общности, че и народи до ден днешен са белязани от тази изкривена представа за справедливост. Но в крайна сметка всички са се проваляли. 

И все пак тази интуитивна неориентираност се проявява по какви ли не начини. Особено голяма част от изкуството се е появила от този сляп гняв, тази неспособност да преценим тежестта на положението си. И тези терзания, ако дълго време са потискани, накрая избиват откъдето могат. И много често хората смятат, че човек на изкуството е човек в синхрон с околната си среда, но това виждане е грешно според мен. Според моите скромни и, честно казано, излишно вулгарни наблюдения изкуството е лубрикантът за големия кур, който животът ни поднася. Изкуството е отдушник за терзания, толкова нереални, че могат да се излекуват само със свръхестествени удоволствия. И ако смятате, че греша, помнете следните думи - 

И Хитлер е бил художник.

Често си го повтарям. Моментът, в който смятам, че почнах да се оформям като личност, беше моментът, в който за пръв път си казах тези думи. Случи ми се да се запозная с толкова много кадърни, гениални, уникални творци, хора, които дишат изкуство и за които съм се убеждавал, че не са способни на зло. А всъщност хората на изкуството не са хора, овладели кое да е изкуство, а изкуството да бъдеш човек. Злото е нещо чисто човешко. Така че винаги помня - и Ганди е бил адвокат, но и Хитлер е бил художник.

 И може би това бе причината изкуството да не е позволено тук, в тази версия на отвъдното, в която се намирах в момента. Изкуството можеше малкото неща на този свят (който за мен е онзи), на които човекът не беше способен. Уви, на онзи свят (който за мен е този) ония неща (които за мен са тия) са тия неща за онзи свят, който за мен е този.

Следователно изкуството тук можеше само да навреди.

 - И ще навреди ако продължаваш да се носиш с тая китара - прекъсна ме нечий глас.