вторник, 20 януари 2015 г.

За намеците

Намекваме когато ни е страх
да кажем това, което мислим.
Намекът е само пух и прах,
крайно, отвратително безсмислен.

Намекът е единственият начин
да кажеш нещо без да си го казал.
Всичко може намекът да значи.
Намекнал ли си, значи си замазал.

Намекът пред теб си друса циците
и намеква ти изобщо да не пипаш.
С намек си боравят политиците
и тежко ти и горко ако ги спипаш.

Жената най-обича да намеква,
а уж очаква да си твърд като скала.
Когато я погалиш се размеква,
а щом я хванеш - такава не била.

Намекват и всички бизнесмени
по радиата и по телевизиите.
Коравосърдечни, но засмени,
че с прямост ще си навредят на визията.

В пресата е намек всяка страница.
Истината там не пуска корени.
Не проси, просяко, отправяй намеци
и портфейлите за теб ще са отфорени.

Намеквайте, курви и бедняци!
Намеквайте, бездомни, безработни!
Намеквайте ни в тази демокрация,

че сте можещи, способни, оборотни!

А аз ще съм си в ъгъла наказан

защото нещо казал съм директно.
Предпочитам да съм дъвкан, плют и смазан
пред това да съм мълчал или намекнал. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар