Цялата история на човека се обобщава в тези две думи. Последния момент. На бас, че първия човек е гладувал до последния момент, в който е озверял и почнал да дъвче треволяци в истерията си. Но това не стигало. Човекът виждал как огромни хищници разкъсват себеподобните му и е чакал до последния момент, в който главата му запушила и засвистяла като парен локомотив, препълнен с пушещи свистящи чайници и е казал "Ей са ше видиш кой кого", но нали... на примитивен език. И на бас, че ако го е казал е чакал последния момент, точно преди да убие, за да има последната дума.
Като продавач пазя своето искрено убеждение, че хората си мислят, че знаят за какво влизат по магазините, но често им убягва. Не влизат защото обичат да пият. Нито пък защото обичат да пушат. Или обичат сладки? Не. Хората пазаруват заради една ирония. Хората иронично си създават ритуали за да им е уж по-интересно ежедневието. Това е като да се заколиш с вилица вместо с нож - нарушаваш еднообразието, но резултатът е същия. Хората, които си купуват кафе влизат не за да им дадеш кафе, а по една от две причини:
1. Да изградят своя собствена самоличност чрез ритуала "Искам нормално кафе с обикновена сметана, но да е в пластмасова чаша с две захарчета".
2. Да решат в последния момент, че тази личност, която са изградили, е толкова нетърпима, че света им се струва тесен и в последния момент да кажат, след като съм им пуснал кафето "Знаеш ли, направи го тоя път по-късо".
Обичаме да се чувстваме специални и уникални. Затова продаваме и над сто вида цигари. Продаваме различни тънки, дебели, къси, дълги, силни, слаби, с повече филтър, с по-малко филтър, с аромат, без аромат, 20-ки, 10-ки. Продаваме различни тютюни, различни хартийки, различни филтри, различни машинки. И всеки клиент си мисли, че са различни. Клиентите много рядко имат адекватен вкус.
Случвало се е като даден производител смени дизайна на опаковката, дори и да е абсолютно същата цигара, клиента да каже "Не, развалиха ги". Вкусът е еднакъв, но клиентите не пазаруват за вкус. Те си купуват статус. Купуват навик, който е като социален лубрикант и им помага да привикнат с обществените норми. И дори да го знаят (а те го знаят) чакат последния момент преди да кажат "А бе... май няма смисъл".
Всъщност е истина, че много производители си променят цигарите постоянно. А дори и да не го правят, опаковката не е единствения фактор. Кой е брал тютюна? В какво го е брал? Бил ли е болен, мил ли си е ръцете? В какви обстоятелства са сушени листата? Кога са правени и опаковани цигарите? В какви складове са държани? Каква температура? Колко време? Тези неща променят вкуса постоянно всеки ден, но не - сменят ли опаковката ИЗВЕДНЪЖ цигарата вътре става съвсем различна? По-скоро не. Категорично не! Друг е проблема - с променения дизайн и ритуалът се променя. А пипнеш ли ритуала на един клиент ще изперка и то , разбира се, в последния момент. Замислете се при наличието на толкова много фактори какъв е шанса два шоколада от една и съща марка от един и същи вид от една партида да са вкусово идентични. Да речем млечен, с лешници. Дори лешниците в единия няма да са с еднакъв вкус. Ако пробвате по-скъпа марка, която съдържа почти същите съставки - веднага скачате и казвате, че има разлика. Разлика винаги има, но ако опаковам евтиния шоколад в опаковката на скъпия и го продам на никого не би му хрумнало, защото вкуса на всяко нещо е различен от всяко друго. Това, на което се обръща внимание е ритуалът.
Да речем , че си имате кафеварка. Ставате всеки ден и сипвате различно количество кафе полузаспали в цедката и всяко кафе е с различен вкус. Но ритуалът е спазен, което значи, че разнообразието в живота ни е със защитен монотонен статус. И когато ни писне ще е твърде късно, защото ще е в последния момент.
Знаете ли? Ако сложите една жаба във вряла вода ще изскочи. Но ако сложиет човек в хладък басейн с хлор и пикня, сложите му аспартам вместо захар в кафето, сипете му спирт от аптеката в мартинито и му сложите ГМО маслинка, ще умре бавно и мъчително без изобщо да усети. И така цялото човечество не усеща, че умира бавно и мъчително.
Единствената ми нищожна и безсмислена надежда е, че ще се усетим...
... в последния момент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар