За лисицата и гроздето

Имало едно време една лисица.

Тази лисица била типичен представител на бедното консуматорско общество и всеки ден минавала покрай лоза, която била оградена с желязна ограда и бодлива тел. Постоянно зад оградата по лисицата лаели кръвожадни огромни черни песове с кървясали очи.

Всеки път, в който лисицата била изгладняла от тежкия път пеш, тъй като не могла да си позволи градски транспорт, искала да посегне и да си откъсне малко грозде. Но всеки път, в който изгладнялата лисица понечила да посегне към гроздето, сензори засичали ръката й и задействали аларма, след което една врата се открехвала под бодливата тел и кучетата излизали да я изядат.

Докато бягала от кучетата, лисицата ревала и си казвала "Дееба тва кисело грозде".

Но това, което не знаела лисицата, било, че всъщност гроздето изобщо не било кисело, ми тя просто нямала нужния обществен статус, че да си похапне от него. Ако искала да похапне от това уж кисело грозде, тя трябвало да е авторитетна самоуверена лисица, дошла от добрепознато и изтънчено родословно дърво лисици с най-фина козина. Тя трябвало да идва от добро семейство, родителите й е трябвало да бъдат доверени и високопоставени лица поне в града и тя е трябвало да постъпи в частно училище, след което, завършвайки с отличие, да получи покана за най-престижните университети и след като вземе докторантура с необходимите начални инвестиции, да вземе малък подарък от родителите си - начален капитал за малък частен бизнес.

След като този малък частен бизнес привлече добри имена за спонсори, лисицата трябвало да си построи къща в околностите, да си наеме лозар, да купи кръвожадни огромни черни песове, които да пазят, да покани майстори, да опъне бодлива тел, да извика правилния ел техник, да инсталира сензорите и алармата и да поддържа връзка с добрите доставчици на тор и семена.

След това тази лисица трябва да е прекалено заета с частния си бизнес, че да обръща внимание на гроздето, което лозарят й отглежда и вкуса на това грозде и най-накрая, когато от полицията я повикат, защото вече се случва за двайсти път кръвожадните й песове да изядят някоя по-нещастна бедна лисица, типичен представител на бедното консуматорско общество, да се върне до къщурката, да укроти кучетата, да черпи полицаите с гроздето и полицаите да се задавят и да изплюят гроздето...

Лисицата след това трябвало да опита от това грозде, учудена от реакцията на полицаите и да разбере, че за нейна най-голяма изненада гроздето не било кисело...

а безвкусно.