Имало едно време двама души, загубени в пустинята. Средностатистическият човек и Диоген.
Мотали се те из тая пустиня, мотали се и се чудили дали ще ѝ се види края на мизерията. Гладни, жадни, изтощени...
След дни безнадеждно и безрезултатно лутане в кръг под убийствените слънчеви лъчи, двамата намерили в пясъка една стара лампа.
- Имате право на колкото си искате желания. Който от вас има по-реалистични такива - ще му бъдат сбъднати. Другият ще си остане в пустинята.
Помислили, помислили, дошъл ред на средностатистическия човек. И той започнал да реди:
- Искам харем. От сутрин до вечер като ми скимне да плувам в гъзове и цици. Да не ми дуднат, а само да изпълняват. Искам да плувам в пари. Искам огромен дворец. Със собствен готвач, майстор, но и който да ми готви така както аз му казвам. Искам да мога да пия най-скъпото вино и да нямам махмурлук. Искам да мога да преям, но да не надебелея. Да прекалявам с всичко, но все пак да продължавам да живея. Да ми е толкова добре, че да отвращавам хората, но въпреки това те да ми се радват. Искам да съм здрав, красив и известен. Искам всички да ми завиждат, да ме почитат, но и да не очакват твърде много от мен. И искам да имам деца, които да имат същия охолен живот, който аз имам. И искам целият ми род да може да просъществува за хилядолетия напред, независимо от режими, кризи, катаклизми и катастрофи. Искам целият свят да продължи да съществува по същия начин, бедните да си останат бедни и моите потомци да притежават всички богатства, които човек може да си представи. Искам да наследя цивилизацията и всичките нейни дарове! И не искам да я деля с никого, освен с тези, които са склонни да живеят, пълзейки на четири крака с устни, залепени за гъза ми.
Дошъл ред на Диоген.
Диоген поогледал пустинята, усмихнал се, станало му мило и казал:
- Искам да има на тая окаяна планета поне малко повече честни хора.
Духът и средностатистическият човек се разревали от смях. Държали се за коремите, плескали се по колената, пък накрая му махнали за сбогом и тръгнали към прекрасния нов свят.
По едно време средностатистическият човек се върнал, защото го глождяло любопитството. Видял Диоген, който си лежал на пясъка и дишал тежко, не се сдържал и попитал:
- А бе, Диогене! Ти по принцип си умен. Защо си науми такова тъпо желание, след като знаеше, че ще останеш в пустинята?
Диоген се усмихнал и отвърнал:
- Предпочитам да умра в тази пустиня, отколкото да живея в твоята.
И Диоген умрял в пустинята. И всички ние две хилядолетия след това още живеем в пустинята на средностатистическия човек.
Край.
Няма коментари:
Публикуване на коментар