Бизнес и прехрана

Живяли някога двама селяни – Пешо и Гошо. Живяли в две къщи с по три черешови дръвчета, понеже били стари приятели и се били съгласили за да няма конкуренция да продават еднакво количество на еднаква цена. Цената се вдигала всяка година и те я вдигали, но едновременно, за да няма недоволни. Но Пешо не бил като Гошо. 

Когато цената била 2.50 на килограм, на Пешо му се сторила прекалено ниска и се опитал да убеди Гошо, че ще го ограбят. Той отвръщал все с едно и също нещо:

 - 2.50 на мен ми е достатъчно. Нито повече, нито по-малко!

Примирявал се дълго време Пешо с тази цена и минавал един шофьор да взима черешите да ги продава в града за по 5 лева на килограм. Минавал шофьорът, бил готов все да преговаря да смъкне цената, но като чул 2.50 им се изсмял и ги питал:

 - Бе вие нормални ли сте? Ей сега един дядка едвам го навих да ги смъкне на 3.

 - На мен парите са ми достатъчно, нито повече, нито по-малко – отвърнал Гошо отново и загледал доволно черешите си.

Продължило това доста дълго време докато на Пешо накрая не му хрумнало да вдигне цената на 3.50. Попитал пак Гошо и на него не му било много удобно да спорят за това нещо, за това казал:

 - Виж сега... На тебе 2.50 на кило не ти стигат, вдигай си ги на 3.50. Аз ще си стоя на 2.50, щото на мен парите са ми достатъчно, нито повече, нито по-малко! 

 - Ма така излиза, че те прецаквам.

 - Повярвай ми, не ме прецакваш.

Дълго време продължавало това и шофьорът пак идвал и пак се хилил на Гошо:

 - Гошо, ти не си в ред, тоя те цака с един лев на кило, а черешите са еднакви.

 - Да ме цака, аз имам достатъчно, нито повече, нито по-малко.

И шофьорът идвал, взимал черешите, давал парите и тръгвал към града да ги продава. Но, видиш ли, на Пешо този един лев в повече му идвал много добре и почнал повече да си попийва, повече да си позволява луксове и да живее малко по-добър и разпуснат живот. Гошо го предупредил, че това не е на добре и трябва да върне оригиналната цена преди да изгуби всичко. Но Пешо не го приел сериозно и продължил да си живее живота, както отдавна искал. След някакво време почнал съвсем да забравя да си отглежда черешите, не преглеждал листата, не чистил около дървото, все отлагал резитбата и не торял. Черешката на тортата била градушка, за която бил в кръчмата и забравил да си покрие дърветата. Гошо опитал да спаси плодовете, но голяма част от тях били заминали. Опитал се да се извини на Пешо и му било много гадно, но на Пешо не му пукало особено.

Поне докато не дошъл шофьорът и не видял, че от Пешо черешите били много по-малко, а и сериозно нахапани. Шофьорът се извинил, че не може да му ги вземе за повече от 2 лева. Пешо бил съкрушен и се чудил какво да прави, имало сметки да се плащат и на няколко пътувания му давали не повече от 2 лева на кило. Накрая се престрашил и отишъл при Гошо:

 - Гошо, имам сметки да плащам, не знам откъде ще взема парите, а и дължа в кръчмата. Моля те дай ми някакви пари на заем, ще ти ги върна!

 - Нямам да ти дам.

 - Бе айде бе, само некви 20 лева ми трябват, обещавам няма повече да вдигам цената!

 - Казах ти, че не ме цакаш. Бих искал да ти помогна, но не ме слушаш! На мен парите са ми достатъчни - нито повече, нито по-малко.