Из архивите

Намерих доста интересни работи в компютъра си, докато търсих едни други интересни работи и мисля, че това ще ви е интересно, ако можете да смогнете на хаотичните размишления, които съм имал преди * години.


***



И Вълчо получил запек, задето изял Червената Шапчица. До това заключение достигнал, преди да дойде Ловеца с главно Л, да му даде друго заключение. "Запек?" - запитал се Ловеца, разпаряйки корема на Вълчо. "Запек ли бе, гадино?" - повторил Ловеца, докато вадил Червената Шапчица, към която изпитвал някакво странно, лъхащо на педофилия, привличане. "Запек ли бе, мамицата ти вълча", каза отново Ловеца, докато буташе камъни в разпорения корем на Вълка, който от своя страна, по това време, потънал в агонията си, викаше почти безсилно "АНЕСТЕЗИОЛОГ!"... Очевидно сводника се грижеше внимателно за работниците си...

Вълчо се събуди с издут, тежък, зашит корем, пълен с камъни. Стана, почеса си кратуната и рече:

"Запек ли бе, да си пикам на голямата уста?!?"

Поуката, драги ми читатели е, че на червено не се пресича. И ако видите малко, симпатично момиченце, носещо цвета на изкушението (познат ни от скъпия ни светофар), просто трябва да си стоите на шибания тротоар, щото иначе ще захапете предната броня на удобно ускоряващия ТИР, минаващ мирно по улицата, наречен съдба. Щото, както някои затворници биха казали - малко момиченце? Храна? Пуста гора? Поемеш ли по този път, ще се събудиш със запек (В тази връзка, за да завършим баланса между сравненията в приказката и реалния живот, нали знаете какво правят с изнасилвачите в затвора?). 


***


Да продължим с глупавите приказки.

В една паралелна вселена, в еквивалент на нашия Свят, имало само една империя. Тази една империя имала само един император. Този един император имал само едно царство. Това едно царство имало само един престол. На този един престол той полагал своето едно седалище. Уви, удобно разположен до седалището, не бил само един сферичен носител на ДНК, a цели ДВА! Но в тази единична тенденция, торбата, пренасяща топките на императора, също е само една. В това леко лирическо отклонение показваме, че въпреки че е император, императорът е само човек. Стига отклонения. Този император, който по спомени от предишната ми, в диктаторски стил, приказка, беше Хан, по-късно провъзгласен за Княз от предишния вожд на племето, който наричаха Шаман, ще назова Цар, за да мога напълно да ви прецакам историческите познания за доминантните понятия в древните йерархии. Та този цар имал много време на разположение и решил да се впусне в живота, тъй като септичната му яма зависела от това. Близо до тази империя имало една златна мина. В тази златна мина имало (представете си) злато. Това злато, поради царски устав (да, споменах ли, че в тази толкова идилична империя уставите се пишат от Царя, мдам, много е интересно) се е обявило за доста ценно. Та поради удобно и символично поставения за сюжета свински грип в двете топки на императора (особено в лявата му) Царя имал много време да си крои пъклените планове, защото му писнало да чака за смъртта си (още не са измислили парите, очаквате ли лек за свинския грип в тая история, МОЛИМ ВИ СЕ!). Тази империя се прославяла с безкрайните си гори. По онова време на тяхната планета, която приличала много на нашата, много ограничени хора били изминавали цялата обиколка на планетата, но не им хрумнало, че планетата била с формата на геоид. Заключението, до което стигнали те е, че планетата им е безкрайна, но поради липсата им на знания за други измерения, те изпускали прохода към останалата безкрайност и се връщали от началото. Още една от великите приумици на царя. Та "безкрайната" империя се славила с "безкрайните" си гори. Докато си гледал портрета, направен семпло с черни очертания върху стария стар пергамент (да, имали са пергамент, трябва да спра с тия скоби), на него му хрумнала идея. Горите са безкрайни. Пергамента се добавял от лаврово дърво. Дървета колко искаш, та наслаждавал се на портрета си и след малко му хрумнала брилянтна идея. като в една, както споделих по-рано, идилична империя, отново на Царя му хрумнала идеята, че всички трябва да получават една и съща заплата в злато за труда си. Но видите ли, въпреки хитрия план, да се издигне в очите на обществото, той пропуснал един много голям недостатък на иначе хитрия си план - ТОЙ ПОЛУЧАВА ЕДНАКВА ЗАПЛАТА!А златото не достигало. Затова, за да си поправи грешките от стария план, с нов, по-глупав план (усещате ли глупостта на царя колко е удобна за бедното ми въображение), царят почнал да разсъждава:

"Хмм... имам много дървета. Но това е единствената открита златна мина в империята. Предполагам, че и дърветата в този случай са изчерпаеми, но за това ще си мълча. Ами ако обявя хартията за ценна. Хората ще ми се подиграват, няма да ми вярват. Хмм... но ако им давам злато в замяна на подпечатаните от мен хартии, с идеята да създам уж по-организирана търговия, ще получавам цялото злато, а и ще създавам хартийки, с които ще получавам още повече злато"

Ако великия ни Цар имаше познания по квантова физика, мозъка му щеше да влезне в резонанс със себе си и да се самоизтрие. А и нямаше да ми служи за пример. Така Царя създал парите. Но не му били достатъчни. Очевидно хартийките не били достатъчно разграничаващи масите на бедни и богати. Трябвало да създаде и по-незначителни предмети за търговия. За да усложни и обърка системата за простия селянин, той въвел и монетите. Свикал най-добрия си поет и му казал:

"Почни да пишеш:

За искрено глуповатия си народ, аз създадох валута - валута, която ще разграничава изключително простите, от абсолютно безнадеждните, и тези две групи от безнадеждно простите (царя бил доста красноречив, чудо, че е имал нужда от поет). Валута, която представлява малка, плоска, обла монета. Плоска като кратуната, с която уж си служите, обла и малка, като мозъка в тази кратуна и заслепяваща - като моите хитри измами.

Вашият грозен, омразен цар"

Минало се време, поетът излезнал пред обществото и почнал да чете великото обръщение на Царя към неговия народ:

"За невъобразимо находчивия си народ, аз създадох валута - валута, която ще улеснява организацията сред обществените социални групи като ги разграничава на упоритите, работливите и гениалните. Валута, която представлява малка, плоска, обла монета. Плоска, като красивата земя, на която стъпвате. Обла и лишена от грубости, като душите, които сте изляли в работата си за царя и малка, като ролята на скромния ви цар във вашия прогрес. И най-вече заслепяваща, като непоколебимата ви лоялност.

Вашият признателен, любвеобвилен цар"

Нека прекъснем за малко и дадем думата на критика, който би прочел тези дълги, сложни, заплетени, ненужни редове. Какво би казал? Та това е простотия! Толкова проста история:

"Царят създал парите за човека, парите развалили живота на човека, а царят бил щастлив". А други, когато се намесват в такива жизненоважни дебати, се обаждат с готов аргумент "Не е толкова просто". А идеята е съвсем различна. Причината да не е толкова просто, е че самите хора са си го усложнявали с всяка изминала година, всеки изминал век, всяко изминало хилядолетие. Купчини и купчини от примери, които се води, че трябва да ни поучат, а се оказва, че ни водят до повторение на грешките, които сме се опитвали да избегнем. Преди време разказах тази история на един познат и той ми каза "Прав си. Проблемът идва от парите." Толкова неловко се изсмях, че ми идеше да му се изплюя на физиономията. Проблемът не идва от парите. Идва от човека. Постоянно подминавам хора, повтарящи една и съща реплика "Не е толкова просто". Сложно е, защото вие сте си го усложнили. Но да завърша историята.

Евентуално царят си умрял от свинския грип в топките. Но като по чудо, бедните свински грип не хващали, което било повече от учудващо, защото доста голям процент от бедните се грижели за шунката на империята. Странно... хмм... но няма значение, казал умрелият цар. Имало едно племе, което явно не било открито в безкрайната империя. То не изсичало горите си за хартия, не одирало животните си за дрехи и не ги колило за храна. Използвало гъстата зеленина за дом, плодовете на природата за храна и спътника в живота им за топлина. Те не създали парите, не били болни от свински грип и нямали проблеми. Идеално малко общество, а? Идеално, може би недостижимо. Невъзможно.