Истинската телепатия

 Изображение166.jpg
14.09.2011г.
 01:37ч.




  
Здравей!
Пиша ти защото преди няколко години ме откри. Поради куп обстоятелства, наречени "живот", бъдещето ни сега не е такова, каквото сме си го представяли. Променихме се за това време, но и си останахме същите. 



Но се случи пак да се засечем. Малко понаучени, малко позабравени, май беше добре, че се случи така. Но и двамата сме преживявали през тези години. И двамата сме минали през неща, през които може би много хора са минавали. И двамата сме се опитали да направим нещо по-добро за всички около нас и за себе си. Но и двамата някъде сме се отдалечили от целта си. Дали сами, дали заради обстоятелствата, или защото другите са ни избутали към този резултат - не мога да ти кажа. Знам само, че не трябва да съжаляваме.

Знаеш ли го този момент, в който гледаш някого и искаш с поглед да му кажеш всичко? Знаеш, че не можеш и мълчиш, знаейки, че това, което искаш да кажеш е прекалено голямо и ценно, че да се изръси просто ей така. Но гледаш и мълчиш. И се надяваш с поглед да предадеш всичко това, което премълчаваш. От време на време още се връщам към тези моменти на провалена телепатия. Мълчах, мълчах години наред, надявайки се, че някой ще прочете мълчанието ми като отворена книга. Но всъщност всички подминаваха тишината, както е и най-логично.

Бях хлътнал, ти имаше тези обстоятелства в живота си, а може би и аз бях поредното обстоятелство. И аз разбирах защо се дърпаш и мълчах от уважение към личното ти пространство. И мълчах. И мълчах и те гледах. И в резултат на това мозъка ми почна да кипи и се надявах да изкипи през погледа ми. Не знаех дали се получава. Изобщо нямаше никакви следи и доказателства от ефект.




Затова веднъж си направих един експеримент. Една вечер, 14-ти септември, 2011-та година... будувах. Един и половина след полунощ. Мислих за теб и за себе си и отидох в кухнята, където можех да съм сам с изгледа към градинката пред блока. Към дърветата, към тревата. Видях тежкото нощно небе, чисто и топло и си казах, че това е нощта, в която ще постигна телепатия. Погледнах към телевизора, който беше изгасен, но отгоре пишеше номера на канала, на който е бил последно включен. Номер 6!

Погледнах шестицата, снимах я с телефона си точно в 01:37ч. и почнах да мисля за нея. Застанах на балкона и почнах да повтарям името ти и числото. И повтарях "Чуй ме... ШЕСТ. ЧУЙ МЕ... тази шестица ти ще я уловиш във въздуха, по течението, от моята уста и утре ще ми я поднесеш. ШЕСТ. ШЕСТ! ШИБАНОТО ШЕСТ!"


Заспах обнадежден. Дойде утре, мина към другиден, минаха седмици, месеци, никаква шестица не видях. Отчаяно гледах телефона, позвъняване или съобщение, в което ще фигурира тази шестица. Но така и не се случи. И я забравих. Забравих за шестицата, разочарован от провала си като телепат. Като пророк. Като предсказател и мислител.


Но се случи пак да се засечем. След време, претърпяли катастрофи, изкачили върхове, понаучили нещо от живота, неосъзнаващи, че той винаги ни оценява с шестици. И на теб се беше случило нещо, на което не знаеше как да реагираш. Но през цялото време реагираше. И аз наблюдавах. И на мен се беше случило нещо, на което не знаех как да реагирам, но реагирах през цялото време. И ти наблюдаваше. И си споделяхме, и се замислихме. И стана интересно. И накрая получих съобщение на телефона. Ти ми писа за изпит.


"Имам шестица".

И аз се усмихнах, без изобщо да се замислям и ти казах по въздуха, все едно съм телепат "Виждаш ли, всичко се нарежда". Но след няколко минути се замислих, стъписах се и осъзнах, че съм говорил на себе си.

Виждаш ли , Денисе, всичко се нарежда. Тя ти поднесе шестица.

Не, това не може да е тая шестица. Това е някво ненормално съвпадение. Шест е доста често срещано число, защо това да има някакво значение сега, след това време, след тия случки? Аз съм почти сигурен, че тая снимка не съществува!


Но съществуваше. И на нея шестицата ми се хилеше. Усещах я. Шестицата просто ме гледаше и си казваше всичко с поглед и мълчание. И аз се успокоих и се захилих с нея. Явно не ставам за телепат. Посланията ми преминават с две години закъснение.

После ни стана гадно. След тая шестица и двамата почнахме да мислим за някои неща и някои хора, за някои случки. И как да ги оценим. Но аз ти казвам...

Тия хора може и да не заслужават шестица, тъй като не са научили нищо от нас. Но поне са присъствали. Поне са се опитали. Били са там. Не им пиши двойка, да се занимаваш с тях, да си навлечеш ПОПРАВКА!

Пиши им шест и не го мисли. Така съм забелязал, че прави животът с нас. Независимо кво ни се случи и как гледаме на него. Навсякъде около нас е пълно с шестици. С награди. Ако моята загриженост наистина значи нещо на тоя свят, да знаете, че всички имате от мен по една шестица. Това сме ние хората. Хора, но отлични.



Милиарда... но шест!
Изображение166.jpg
14.09.2011г.
 01:37ч.