За хляба и бонбоните

 - Днес беше успешен работен ден! Ето ти един бонбон!

Така се прибра баща ми след поредния, вероятно изтощителен, ден на работа. Просто беше усмихнат, че се прибира без много главоболия и ми даде един бонбон. Това се случваше много често и аз, за жалост, леко свикнах с идеята всяка вечер да получавам бонбон, който с нищо не съм заслужил. Бонбон, който ми е изработен.

Една вечер както си седях чух баща ми как се прибира и седнах на един стол в очакване. Вратата на апартамента изскърца бавно и измъчено и още тогава предположих, че нещо не е наред. Той тропаше тромаво и пъшкаше тежко. След като се събу, влезна в кухнята и почна да шета. Аз реших да си остана на мястото и да го изчакам да влезне в стаята ми. След около пет минути дойде с една нелепа усмивка, прикриваща предстоящия му нервен срив и каза:

 - Днес не беше успешен ден! Ето ти една филийка хляб.

Почувствах се отвратително, хванах филийката хляб и я изядох. Без вода, без да я намажа, без нищо. Сурова филия хляб. Преглътнах я. Стори ми се като нещо правилно.


Десет години по-късно вече бях приключил с образованието и бях решил, че е време да почна да помагам с парите вкъщи. Намерих си работа, обучих се и за един месец всичко вървеше по план. Накрая на месеца се зачудих какво да направя с първата си заплата и се сетих, че баща ми ми даваше по бонбон на ден. Двадесет работни дена - цяла кутия с бонбони. През целия път се хилих и се чувствах горд със себе си. Мислих си как ли ще реагира баща ми, дали ще се зарадва, дали ще му харесат бонбоните и тем подобни простотии. Накрая се прибрах и му ги дадох. Той беше изморен след поредния, вероятно изтощителен, ден на работа. Дори и да се е зарадвал, по физиономията му не можеше човек да каже дали е просто женен или някой друг го е наръгал.

Въпреки това на мен настроението си ми остана и на следващия работен ден.
Да де, ама когато човек забравя за реалността, винаги ще намери къде да го сръчка. И сгафих на работа. И ми се караха. И ми беше гадно.

Прибрах се, поразрових се из кухнята, извадих филия хляб и щях да се разрева. Реших обаче да се стегна малко и да отида в спалнята, да се пошегувам нелепо пред баща ми. Влезнах при него и му подадох филийката хляб:

 - Днеска не беше успешно. Ето ти хляб.

Той се обърна, усмихна се, взе филията и я налапа на две хапки. Докато я дъвчеше, забелязах, че под леглото си беше оставил кутията с бонбоните, която му бях купил. Не беше разопакована, дори цената й стоеше още на целофана. Недоумявайки го попитах:

 - Защо не си пробвал бонбоните, не ти ли харесват тези?

Баща ми се изхили и каза:

 - Нищо им няма на бонбоните. Истината е друга - хляб след провал е десет пъти по-ценен от бонбони след успех.