На спирката на 280 седи момче и клошар.
Момчето е с раница и е прилично облечено, дрехите са му чистички, обувките му изглеждат достатъчно скъпи, изглежда като дете, което си живее добре. Поне така изглежда де. Техните се грижат за него и очакват от него след 12-ти клас да следва в някой университет, където, разбира се, ще го приемат, защото е умно и има невиждан потенциал. Докато е в университета ще се е пробвал на няколко работи, защото техните малко или много ще са се охарчили покрай образованието му и финансовото им положение ще стане доста неприятно. Така момчето хем ще учи, хем ще трупа опит за по-хубава работа, да представи на интервю, че не е вчерашен. Да покаже CV, хубава снимка, да е представителен, да има изисквания за заплатата и работното време...
Момчето съвсем не иска да е преуспял банкер, или адвокат, или счетоводител, или която и да е от тези високоплатени професии. Той просто иска да живее. И въпреки че родителите му биха му казали да стои далеч от клошари, защото се страхуват за безопасността му, той не вижда клошар до себе си, а просто човек в определена ситуация. И с право - клошаря определено е човек в доста определена ситуация.
Клошаря си е клошар - дрипа върху дрипа, няма зъби, ма се хили, едвам гледа, ма като те погледне вижда през тебе, косата му не е коса, а слоеве от продърпана козина, дето му е залепена на главата с кир. Ей такава - обикновена гледка. Клошаря гледа момчето и се усмихва. Много за миналото му не се знае, знае се само че има от всичко по малко. Работил е, учил е, бил е женен, живял е в дълг, не е работил, станало е инцидент може би, пил е, пушил е, много неща е имало и някои от тях са доста човешки и доста предвидими. И все пак, в окаяното си състояние той гледа момчето и се усмихва. Заговаря го, има нещо в него, което му харесва. Има някаква обич. Пита го как е училището и му отвръща с това как е било училището тогава. Почва да му разказва своята история, момчето от време на време допълва със своя бегъл, но доста различен опит. Двамата се разбират. Все едно са един и същ човек...
Клошаря обяснява как и той е бил малък и е учил. Как и той се е надявал да стане нещо от него и да може да се грижи за семейството си. Момчето пък от своя страна му говори за амбиции как няма да е като клошаря на улицата. Клошаря му го пожелава най-искрено. Говорят си, днес е много хубаво времето, най-накрая малко слънце да грейне. Къде се дяна този автобус? 280 по принцип е много редовен, ма в тия задръствания. Айде, той поне е нов, ма другите отдавна са за смяна. А бе и двамата се съгласяват - гадна държава, един градски транспорт да не може да уреди. Но няма начин - ще се чака.
И двамата цял живот са чакали и продължават да чакат. И двамата са имали семейство, и двамата са имали образование, и двамата са имали възможности. И двамата са били амбициозни и изпълнени с надежда. И момчето, и клошаря...
На спирката на 280 седи момче и клошар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар