"Супер съм си! Харесвам се такава, каквато съм"
- Пенка Кърипскуту тялу
Учим се на музика от Кенлиии, учим се на благоприличие от сина на Данаилов, дето бил пръднал, философията ни идва от сценарий на Шоуто на Слави (и от "ще ми изтриете кура" Сиромахов), комедията от Робин Кафалиев, трагедията от Господари на Ефира, дето ако не ни се повтори пет пъти за една минута, няма да я запомним...
Мъжете гонят адреналинки и силиконки, жените им пеят "хвани ме де", знаем за любовта от чалгата, знаем за спорта от цветущите призиви "Кур за Левски", а дали знаем кой е Левски и дали не е роден 1914-та година? А Ботев от Пловдив ли е? Учим се на бедност от студентите, които нямат пари за една водка, па камо ли за хляб. Учим математика, както казва Донев, да станем сервитьори и да не ни цакат със сметките. Учим български език за да отидем на море да продаваме кукуруз и да ни викат Verstehe Nicht. Учим се на щедрост от дядо Добри и на недоимък от бедния Сидеров.
После сме достатъчно нагли да видим Пенка и да се изсмеем. Не трябва да се смеем, трябва да плачем. Ние не виждаме Пенка, ние просто поглеждаме в огледалото.
- Ко? Не!
Не, ама да. Ранобудните студенти си навиват алармата за 500 лева на семестър. Министърът на културата заплаши да ни изсече Витоша, а ние отидохме да пазим жълтите павета. По цял свят фенове мятат цветя по музиканти, ние хвърляме салфетки. На мен ми се иска да ги замерям пък с развалени домати, ама доматите ни не се развалят. При опасност звъним на полицията - по-голямата опасност. Звъним на лекар. Ако сме болни - нищо ти няма, ако сме здрави - дай 20 лева за антибиотик. Учим за да бачкаме, бачкаме за да можем да живеем и живеем за да можем да бачкаме. Приходът ни е половината на разхода, а производството ни е една десета от работното ни време, съответно - един на всеки десет работи, ма той най-често остава безработен.
Владеем чужди езици - половината население ни е в чужбина, другата половина - емигранти в собствена държава, както пее Васко. Съответно докато пее за емигранти, публиката вика "Няма бира". Поне си имаме приоритети. Всичко ни е надолу с главата, а главите са ни в гъзовете. Американците на Нова Година казват "Нова Година, ново аз", ние казваме "Нова Година, нов късмет". Аз казвам "Нова Година, същия кур". Аз-ът го няма, разчитаме само някой да дойде и да ни оправи. Чакаме някой да дойде и да ни дръпне ушите, но ако стане - най-много за да се освободи място под кръста за бъдещето на България.
И после по-стари хора ни казват "младите сте оптимисти". Не, младите сме учени да си траем. "Или хубаво, или нищо". Народните ни мъдрости са диагноза, а бъдещето на България е трибуквен епитаф.
Мъжете гонят адреналинки и силиконки, жените им пеят "хвани ме де", знаем за любовта от чалгата, знаем за спорта от цветущите призиви "Кур за Левски", а дали знаем кой е Левски и дали не е роден 1914-та година? А Ботев от Пловдив ли е? Учим се на бедност от студентите, които нямат пари за една водка, па камо ли за хляб. Учим математика, както казва Донев, да станем сервитьори и да не ни цакат със сметките. Учим български език за да отидем на море да продаваме кукуруз и да ни викат Verstehe Nicht. Учим се на щедрост от дядо Добри и на недоимък от бедния Сидеров.
После сме достатъчно нагли да видим Пенка и да се изсмеем. Не трябва да се смеем, трябва да плачем. Ние не виждаме Пенка, ние просто поглеждаме в огледалото.
- Ко? Не!
Не, ама да. Ранобудните студенти си навиват алармата за 500 лева на семестър. Министърът на културата заплаши да ни изсече Витоша, а ние отидохме да пазим жълтите павета. По цял свят фенове мятат цветя по музиканти, ние хвърляме салфетки. На мен ми се иска да ги замерям пък с развалени домати, ама доматите ни не се развалят. При опасност звъним на полицията - по-голямата опасност. Звъним на лекар. Ако сме болни - нищо ти няма, ако сме здрави - дай 20 лева за антибиотик. Учим за да бачкаме, бачкаме за да можем да живеем и живеем за да можем да бачкаме. Приходът ни е половината на разхода, а производството ни е една десета от работното ни време, съответно - един на всеки десет работи, ма той най-често остава безработен.
Владеем чужди езици - половината население ни е в чужбина, другата половина - емигранти в собствена държава, както пее Васко. Съответно докато пее за емигранти, публиката вика "Няма бира". Поне си имаме приоритети. Всичко ни е надолу с главата, а главите са ни в гъзовете. Американците на Нова Година казват "Нова Година, ново аз", ние казваме "Нова Година, нов късмет". Аз казвам "Нова Година, същия кур". Аз-ът го няма, разчитаме само някой да дойде и да ни оправи. Чакаме някой да дойде и да ни дръпне ушите, но ако стане - най-много за да се освободи място под кръста за бъдещето на България.
И после по-стари хора ни казват "младите сте оптимисти". Не, младите сме учени да си траем. "Или хубаво, или нищо". Народните ни мъдрости са диагноза, а бъдещето на България е трибуквен епитаф.
Няма коментари:
Публикуване на коментар