И Тя.

Той беше обикновен и често дружелюбен човек. Понякога беше прекалено прям, понякога единственото, на което беше способен, беше постоянно да намеква с езика на тялото си, че има нещо нередно в този свят и в абсолютно всички ситуации, добри или лоши, в които се озоваваше всеки ден. Той не беше особено начетен човек, но беше си подбрал източниците на полезна информация и за това, което не му стигаше като информация, наваксваше достатъчно с мисъл. Той беше много нормален човек. Той не се страхуваше от време на време да си покаже емоциите и не се чувстваше обременен или маловажен когато се налагаше да ги прикрива. Не се опасяваше да се скара с някого и после да го погледне в очите и да каже нещо напълно тривиално в спокоен тон, като например да предложи кафе или да каже наздраве ако си кихнал. Той се интересуваше от изкуство и се интересуваше от хората. Често не можеше да си обясни кое намира за по-непонятно и възхитително - творбата на един творец или творбата, наречена творец. Той обичаше спорт някога, но вече беше прекалено изтощен и прекалено самотен. Спортът е работа в екип, а екипите около него постоянно се разпадаха. Той обичаше музика, обичаше събития, обичаше наука, но от време на време обичаше и мистика. Обичаше паранормалното, но обичаше и нормалното, неподправеното. Естественото. Понякога си падаше и по изкуственото. Не беше човек от една в друга крайност, беше универсален екземпляр - всичко от всичко можеше да му хареса и можеше да ненавижда абсолютно всичко в едно или друго отношение. Той не беше атлет. Не беше изваян, но не беше и разпуснат. Имаше енергия. И не беше глупав. Имаше глупави изцепки и то много, но не беше глупав. Беше разговорлив. Обичаше да комуникира с хората. Той не беше материално настроен, но често намираше липсата на пари за отегчаваща и възпрепятстваща. Той смяташе, че може да си купи някои неща, които да му помогнат да се чувства по-пълноценен и не смяташе това свое наблюдение за повърхностно и грешно. Той обичаше да работи. Обичаше и да си почива. Може би той просто обичаше. И наистина обичаше. Не се притесняваше от време на време, когато се наложи, да се дистанцира от хората, но обичаше и да е близо до тях и не се задушаваше ако някой беше пристъпил прекалено навътре в личното му пространство.Той беше сравнително изобретателен. Не беше прекалено очевидно за хората, но когато конкретни поводи изискваха това от него, той можеше да импровизира. Можеше да нагажда реалността в своя полза. Понякога реалността му пречеше. Понякога се оплакваше, понякога се смееше. Той беше отворен към предложения, преживявания и гледни точки. Той не се страхуваше да бъде той сред другите около него и се надяваше, че ще бъде оценен този негов навик. Той просто обичаше.

И Тя. Тя винаги бяха различни и впечатляващи, но Тя никога не бяха впечатлени... и често си приличаха по нещо.