- Денисе, стана ли? - попита ме Денис.
Събудих се след някъв сън, в който заключвахме някви врати. Погледнах телефона и не видях часа, но го махнах от зарядното и откачих зарядното от контакта. На него имаше лист. Супер намачкан и сдъвкан лист, на който имаше надпис, отпечатан от пишеща машина. "Денсе, чрд дд". Припомних си какво се случи вчера. Бяхме на градинката пред народния театър и понеже сме фенове на Големия Лебовски и сме и посветени пълноправни свещеници с Денис, извършихме първата дудеистка сватба на територията на България. Остава само да оправим документите, тъй като може би ще трябва да регистрираме брака в някоя друга държава, защото законите на България не позволяват такива своеволия и свободии. Решихме, че ще е Либерландия, тъй като САЩ е много далеч, но това не променя изобщо факта, че е пълноправен брак и две жени в момента не осъзнават, че са венчани в света на Джефри Лебовски - Пича.
Момента, в който станах, Денис седна на пишещата машина и почна да я ръчка с ножичка за нокти, щото се беше задръстила и му изяждаше хартията. Беше пуснал грамофона и течеше джаз колекцията, която си е купил от битака за 2 лева заедно с други работи, като Уилсън Пикет, Джери Лий Луис и някви госпел простотии. След като измъкна късчетата, задръстили пишещата машина с точността на хирург, вадещ тения, почна да щрака. Изщрака цял един лист, счупи се от щракане. Аз слушах джаз и щракане на пишещата машина. Исках да направя нещо, но тялото ми нямаше намерение да подхрани тези болни илюзии. Исках да стана, да пикая, но нямаше нужда. Пих кафе и слушах джаз и щракане на пишеща машина. Беше ми спокойно, приятно... сюблимно беше. По някое време поглеждах Денис - щракаше на тая пишеща машина, все едно пише най-гениалната литературна творба и аз щях да бъда първият, който да види това златно бебе на българската проезия.
Докато Денис щракаше, аз се сетих за плана за днеска. Имам рожден ден и вчера освен, че венчахме две нищо подозиращи момичета, направихме план Божо да събере от некви хора някакви безбожни материали от сребро и злато, да ги даде на заложна къща и парите да бъдат изпити. Но това вече беше като за вечерта, засега планът беше, понеже нямаме много пари (аз нямам никакви), Денис да ми подари палачинки с шоколад. Но това щеше да стане след като спре да пише толкова много на тая пишеща машина. Щракаше като за световно. Не мога да разбера колко леко му беше да съчинява толкова бързо някакви работи на тоя лист, чудех се колко ли ще е яко това, което ще прочета. Мислих си за тази творба, която той съчинява с такава лекота и от време на време докато го гледах колко е богат на думи се сещах колко съм беден. Вчера пред Софийския университет ме спряха едни младежи да събират дарения за екопроект, "символични" както обичат да казват. Аз казах "Съжалявам много, но имам 10 стотинки в джоба". Тя ми се усмихна и отговори "Ами няма проблем, можете да ни дадете едри банкноти, ние имаме да върнем".
Аз я погледнах и й казах "но аз имам 10 стотинки в джоба". Като си тръгвах мисля, че ме напсуваха.
Въпреки че съм музикант (и понеже съм музикант) не ми стиска да оставям стотинки на уличните музиканти, защото биха го приели като обида. Когато имам повече от 10 стотинки в джоба, особено това лято, са жълти... но Божо не се обижда и ги взима, за да ги трансмутира в бира. Мислих си колко ли би било яко всяко щракане на тая пишеща машина да прави стотинки. Защото Денис много щракаше. Щяхме да притежаваме десетки левове.
Накрая Денис погледна кюлчето си текст и му се наслади малко преди да го откъсне от пишещата машина, която се задръсти с още едно късче хартия. След това ме погледна усмихнат по неговия си Денисов начин, който не изглежда много като усмивка, ми по-скоро като някой срамежлив човек с лош късмет, който страда от хроничен запек и се опитва да сере в публичен дом. След това ми подава листа. След това аз го поемам. Докато го обръщам за да видя написаната епопея в моя чест, ангелски хор запява в главата ми. Почвам да усещам тежестта на листа, попил от мастилото във формата на велики философски трактати, огънати под волята на този колос на изкуствата Денис Б. Поглеждам в листа. На него има написано следното изречение:
"Само работа, без игра, прави Денс скучен"
Написано е 29 пъти. След 16-тия път е пренасяно всеки път на нов ред. В абсолютно всяко изречение има различни правописни грешки. Накрая на последния ред пише:
"ЧЕРЕДЕ, Динсе, Диогенче, бе баци"
Погледнах листа и онемях.
По бузите ми се стече една лека, почти безтегловна, сълзичка.
Космите на ръката и на краката ми настръхнаха.
Поех дълбок въздух. Лицето ми почервеня.
Издишах, скочих и креснах:
"ГЕНИАЛНО!".
Има голяма вероятност да не съм го направил, но това не е от значение. Хареса ми, сгънах го и си го прибрах в портфейла, който Крис от Мусагеница ми подари преди време с едно левче в него. Преди това написах на него "При спешни случаи отваряй и повтаряй - 22.07.2015"
Поглеждам календара на Денис. На него има таралеж и охлюв. Пише Юли 2015. Календара не е сменян от 10-ти юли. Искам пак да е 10-ти юли. Ама примерно 2005-та... или 2000-ната за по-сигурно.
Отваряй и повтаряй.
"Кажи ми нещо, Денисе" - казах на Денис.
"Латентни хомосексуалисти, които еякулират докато им режат главите. Онанирането значително намалява КПД-то на младия работник, казват експерти. Смислено е да се намери занимание за децата, от типа на кръжоци и други неща одобрени от академията на науките за да може да нямат време да стоят сами. Противопоказно е в тази красива държава да се извършват мерзи работи. Гордея се, че живея в София. . . сеш'се... " - каза Денис.
"Приятно" - помислих си аз и се приготвих за палачинките с шоколад, чиято смес объркахме като наблъскахме супер много брашно. Прекрасни са. Имаха вкус на КПД. Миришеха на пишеща машина. ЧЕРЕДЕ.
ЧРД, Денс :)
ОтговорИзтриване