Един дядо е със стъкла в окото, пребит пред внучетата си. Заради патриоти.
Кучета оцеляват без уши и се влачат куци и кастрирани с ножове. Заради идеалисти.
Невинни същества биват пребивани, убивани, а аз си живея живота без никакви средства и ядене и има много прекрасни същества, които ми се усмихват и ми казват "Животът е прекрасен".
И наистина е така, предполагам. Животът наистина е прекрасен. Едно момиче от български приют веднъж ми разказа как баща й я е връзвал през зимата гола за някакъв стълб и я е налагал с камшици и колани. След като ми го каза пусна една сълза по бузата, отправи ми широка усмивка и ми каза "Но нека не мислим за такива неща, животът е прекалено хубав за да се мисли за такива неща".
Друго момиче, което съм обичал и сигурно още обичам, колкото и да няма значение, ми звъни на рождения ден и ми казва, че всичко е наред, въпреки че баща й й повтаря, че ще се самоубие и че едва се е отървала от риска да влезне в Пирогов. "Животът е прекрасен."
Един актьор, който пие пред народния театър, може би от траур по това, че в народния театър няма театър... има рак. "От пиенето най-вероятно" , казва той. И продължава да пие. Питах го какво смята да прави. Той каза "Ще пия" и се усмихна. "Животът е прекалено прекрасен за да се подлагам на химиотерапия и да пропилявам последните му мигове". Вижданията ми с него са прекалено кратки, но той ме помни.
Един друг човек, щастливец, музикант веднъж вижда едно куче да лежи на улицата. Вдига го. Мести го на тротоара, да не го сгази кола. Кучето се събужда и го наяжда. Един приятел си се разхожда и го вижда целия облян в кръв. И го пита. "Преместих го и то ме изяде". И той ме помни. "Животът е прекрасен".
Баба ми е мъртва. Последните й думи от последната ни среща бяха "Дано имаш пари". Животът е прекрасен.
Дани беше болен от левкемия. Сега е мъртъв. Аз му стиснах ръката на един концерт за средства за операция, казах му "Ти си човек, а това е някаква си левкемия, ще я смачкаш". Накрая той изпадна в много лошо състояние и журналистите му взеха интервю. В интервюто той каза нещо велико. "Боли ме, но искам да живея". Почивай в мир, Дани... животът е прекрасен.
Най-добрият ми приятел обичаше едно момиче, което живееше в Париж и идваше за по уикенд на година в София. Уикенда прекарваше с него. След последния им уикенд заедно, на границата турчин се врязва с бясна скорост в автобуса им и тя и баща й почиват на място. Само те. Всички други са невредими. Въпреки голямото разстояние между тях, за един уикенд от годината те бяха щастливи. За уикенд от годината животът им е прекрасен.
Пускам си клипче в интернет. Двама военни пленници, вързани, опряни срещу една стена. Похитителят пали моторна резачка и реже главата на единия. Трупът му пада върху рамото на другия, а другия гледа в камерата с безизразната си физиономия и сякаш ме гледа мен и казва "Живей вместо мен." Аз не съм на неговото място и животът за мен наистина е прекрасен.
"Птиците пеят докато падат от небето" пее Уил Варли. Не съм бил птица и не съм падал от небето, но му вярвам. И дори и да не съм живял кой знае колко, съм живял достатъчно, че да ви вярвам когато ми го казвате. Робин Уилиамс се обеси. Един от най-смешните хора на Холивуд... се обеси. Тони Скот, любим мой режисьор, се метна от моста Винсънт Томас. Наистина вярвам, че в последния момент животът им е минал пред очите и са си повторили колко е бил прекрасен. Хора ме приютяват, черпят ме с пиене, хранят ме, аз им свиря, те ме слушат. Говорим си, бъзикаме се. Казват ми все едно и също - "Животът е прекрасен".
Често го мисля за толкова прекрасен, че ми е трудно да повярвам. Бях си взел една тетрадка преди време, докато още бачках в магазина, на която написах веднага след като я купих на корицата
"Животът е много по-гаден отколкото го изкарваш и в пъти по-прекрасен отколкото можеш да си представиш". Прав ли съм?
Няма коментари:
Публикуване на коментар