Важно е да се разбираме

 - Ало - каза Джон по телефона след 10 години - името ми е Йоан. Как мога да ви помогна?
 - Ало, здравейте Йоан - чу се леко писклив глас по телефона - имаме проблем с една от услугите ви.
 - Кажете какъв е проблема - продължи Джони.
 - Ами, Йоан, виждате ли - пискливия глас - опитвам се да се свържа с вас от много време, но не сте много отзивчив, Йоан.
 - Госпожо, за проблем с фийдбека мога да ви пренасоча към управителя ми - каза Джон, разглеждайки опциите на екрана си.
 - Ами с фийдбека е, но вече съм говорил с управителя ви, той ми затваря - пискливия глас бавно се превръща в траурен монотонен шепот - не мисля, че той ме разбира, Йоан. Не мисля, че разбира проблема ми. Йоан, не бихте ли се съгласили, че за един човек най-важното нещо е да бъде разбран.

Джон спря дъха си за момент. Стомахът му изкъркори. Заболя го адски силно. "От такото е", помисли си той.

 - Да, разбира се, госпожо... как ви е името, госпожо?

 - Аз съм Яна, Йоан - отвърна траурния монотонен шепот.

Джони записа "Джейн" в едно от многото празни полета на монитора си и погледна дюнера на масата, до компютърната мишка. "Ммм, тако", помисли си и продължи разговора:

 - Джейн, можем ли да си говорим на "ти"?

 - Йоан, мое голямо удоволствие би било да си говорим на "ти". Единствено е важно да се разбираме.

 - На колко сте години, Джейн?

 - На 55.

 - Та ти можеш да си ми майка, Джейн! Звучиш като на моята възраст!

Джейн се разрева по телефона. На Джони му стана неловко:

 - Извинявай, не исках да те нарека стара, Джейн, ако искаш все пак ще те прехвърля към управителя ми за да дадеш оценка на обслужването.

 - Йоане - отвърна Джейн - много добре знам какво искаше да кажеш, просто за съвсем друго нещо плача. Но важното е да се разбираме. Йоане, нали е важно да се разбираме?

Джони пак усети стомаха си в неспокойно състояние. "Деба тва тако" помисли си, докато гледа към дюнера и нито за миг не му хрумна защо вика на дюнера тако.

 - Кажи сега, Яна - продължаваше Джони, без да усеща нищо нередно в разговора - какво е естеството на проблема ти?

 - Ами имам перфектна връзка по принцип, просто с един човек не мога да се свържа, той не получава абсолютно нито едно от съобщенията ми. Не мога да се разбера с него...

 - Яна, извинявай, че те прекъсвам, но не съм компетентен по този въпрос. Все пак ще те свържа с управителя ми, защото аз съм по рутери. Ако рутерът работи, няма да има логика да не се свързваш с някого. Този човек наш клиент ли е? Мога да проверя дали на него му работи рутерът...

 - Ами аз все пак се надявам да работи рутерът му, синко, все пак затова се обаждам. Казва се Йоан, като теб...

 - Името ми е Джон, Джейн, а не Йоан...

 - Джон, Йоан, важното е да се разбираме...

 - За жалост не намирам Йоановци в нашата клиентела. Само Джонове, като мен. Мога да те свържа с управителя, Джейн. Другото, което мога да предложа е да го потърся по други данни и да се обадя по-късно. Само трябва да ми дадеш данните.

 - Няма смисъл - отвръща траурния монотонен шепот - аз мисля, че той ме е блокирал. Все пак може да го направи, нали?

 - Може да откаже всякакъв достъп, да, имаме такава услуга.

 - Ами май отдавна е решил да го направи, но аз все пак да проверя... все пак важното е да се разбираме, а с него от много отдавна не се разбираме. Просто се надявах да не е така.

 - Съжалявам, Джейн - отвърна Йоан, изнервен и потропващ с крак и спонтанно замери кошчето до крака си с такото... така де, дюнера...

***

 - Ало - каза Йоан по телефона преди 10 години - мамо, да знаеш, че утре няма да се прибирам. Наеха ме на тази работа, за която ти говорих, в колцентъра... Харесали ме на интервюто, бил съм много разбран човек. А както ти казваш, важното е да се разбираме...

 - Така казвам - отвърна Яна по телефона - просто...

Яна замлъкна, замисли се и продължи:

 - просто ми обещай, че наистина го искаш...

 - Мамо, говорихме го вече - каза Йоан - трябва да затварям обаче, колегата ще ни води на такота...

 - Такота?

 - Да, така им вика на дюнерите, не знам що. Такота, дюнери, хехе... важното е да се разбираме...