откъс от поредните неразкрити Апови писания,
които може би някой ден ще видят бял свят.
Питос-Патос
-11-
Кратко отклонение
Не ме интересуват болежките на Чарлс Дикенс. Никога не съм ги имал. За мен той ще е винаги авторът на думата "скука". Колко интересен може да ми е? Не намирам за интересен класическия английски сюжет, в който в продължение на педесе страници се коментира колко време прекарва мадам пред огледалото и не разбирам символизма в прическата й днес, която подсказва, че носи в себе си копелето на чужд мъж, защото главният герой, съпругът й, съвсем по случайност е също толкова скучен, колкото е и авторът на сюжета. Ако тези мои литературни претенции ме правят неначетен, това е просто нещо, с което ще трябва да се примиря. Извинявам се на всички академици, които четат този мой текст. Кратко отклонение - самоирония И ирония. Самоиронията се изразява в това, че академици никога не биха прочели мой текст. Иронията се крие там, че не биха го направили и защото много от тях не могат да четат. Но и на другите, които не биха се съгласили с моите никому нужни словоизлияния, бих казал, че аз никога няма да седна да чета музика. Музиката не се чете. Музиката се слуша от много, а от някои дори се създава. "Пиша музика" като фраза е чиста формалност, която да отбива грамотните паразити. То е като да напишеш любовта.
Музиката и любовта се правят. Това е глаголът. Звучи неграмотно, но е истинско. Грамотните пък нека си го нищят колкото желаят. Колкото и да я нищиш, розата е роза. Тя си розее без да се интересува дали има такъв глагол в речника.
Да си направя ли кафе?
Да си направя ли кафе?
Няма коментари:
Публикуване на коментар