Питос-Патос: Самотникът и Чехълът

откъс от поредните неразкрити Апови писания,

които може би някой ден ще видят бял свят.

Питос-Патос
-3-

Самотникът и Чехълът

Самотникът и Чехълът се бяха хванали на бас кой ще им плати сметката в ресторанта.

Идеята беше на Самотника, който беше измислил нов виц, описващ твърде добре живота му според самия него. Допивайки кафето и приключвайки закуската, той изгледа Чехъла и каза:
- Ако можеш да опишеш живота си с виц, който е по-смешен от моя, аз плащам. Аз съм пръв.

- Добре. - съгласил се Чехълът и поръчали сметката.

Самотникът доволно потъркал ръце и започнал.

Снощи сънувах Господ. Той се понесе до мен и ме попита:
- Какво предпочиташ? Красива или умна жена?
- Умна! - казах му аз, а той се изсмя.

- А бе, момче, на тебе с красивите не ти върви, камо ли с умните!

И двамата се разсмяха, Чехълът успя да избърше една-две сълзи от бузите си и продължиха да допиват кафето.

- Сега съм аз, нали? - укроти се Чехълът.

- Слушам. - полюбопитства Самотникът.

- Значи...

Нова Година е. Забивам се с някаква мадама, заключваме се в една от стаите. Правим го, правим го, накрая свършваме, лежим, гушкаме се и си говорим.

- Ще ти давам по хиляда кинта на месец. - казвам ú. - Да бъдеш моя и да не ми изневеряваш.

- Хиляда кинта? - ахва тя.

- Хиляда. Всеки месец.

Усмихва ми се мазно и се съгласява.

Всичко е прекрасно, идеално се разбираме. Минава се месец, правим секс, приключваме, лежим, гушкаме се и си говорим. Вадя портмонето и я поглеждам сериозно:
- Искаш ли да спиш с друг? - питам.

- Не искам и няма.

Давам ѝ хиляда лева. Минат се три месеца. Правим го, правим го, свършваме. Пак вадя хилка.

- Искаш ли да спиш с друг? - питам пак.

- Искам с теб да спя, с други няма!

Давам ú. Мине се половин година, пак:
- Искаш ли да спиш с друг?

- От време на време си го мисля, но никога не бих го направила.

На единайстия месец пак я питам и тя ми казва, че ú се иска от време на време, но няма да го направи.

Следващата Нова Година пак сме заедно. Пак си намираме стая, заключваме се, правим го, правим го, на нея вече ú харесва по-грубо. Пот, викове, пъшкане, събиране на чаршафи. Накрая свършваме, поемаме си две минути дъх, аз вадя дванайстата заплата и я питам.

- Искаш ли да спиш с друг?

Тя ме поглежда засрамено, след което отвръща поглед от мен и ми казва:
- Искам да спя с друг и го правих последните няколко месеца.
Аз изперквам, забивам ú шамар и изкрещявам в лицето ú:
- Какво искаш от мене тогава?!?

Тя потрива буза с ръка, поглежда ме в очите и отговаря:
- Хиляда и петстотин.

Мълчание.

Сълза се стече по бузата на Самотника. 

Не му беше смешно.
Двамата станаха без да обелят дума повече.

Този път Самотникът плати сметката.