Имало едно време един крал. Този крал бил прекалено... сериозен. Ужасно
сериозен... Слугите му се притеснявали за неговата сериозност и от време
на време му давали като идея да му бъде нает шут, който да може да го
развеселява, че да може Краля да управлява кралството си по един
по-разумен и спокоен начин. Но Краля бил прекалено сериозен. Нито един
виц не могъл да го разсмее, нито един сладкодумец не могъл да го
впечатли и никой не си заслужавал ценното му време. Търсели се шутове -
от най-прогнилите кръчми до най-прочутите театрални зали в Кралството.
От най-жалките пияници до най-изисканите актьори, хората дори се биели в
негова чест. Но нищо не могло да огъне коравата физиономия на Краля -
всички били повиквани и изритвани. Никой не можел да го развесели.
Съветникът на Краля търсил къде ли не за забавен човек, за много забавен
човек, за най-забавния човек на целия свят. Задавал им провокиращи
въпроси, преценявал отговорите, просел си боя, наслушал се на достатъчно
глупости сред тълпата само и само да намери един отговор, достоен за
усмивката на Негово Височество.
Една нощ, докато съветникът се разхождал по мрачните улички чул псувни и смях. Псувните били от група пияндета, които ритали някакъв човек в дрипи, някакъв просяк. Бедняк! Човек, който нямал нищо друго освен едно кирливо продрано одеяло на гърба и едни оръфани ботуши. Пияниците почнали да му се подиграват:
- Тоя беше прав - наистина е забавен.
- Да бе ... ритаме го вече половин час и продължава да се смее. Важното е смях да става.
Съветникът погледнал бедния скитник и видял с почуда как докато бива налаган в ребрата не спира да се хили. Дни и нощи съветника преследвал скитника и го гледал как се понасял от кръчма на кръчма с усмивка на лицето и накрая отнасял няколко шута по задника с по-голяма такава. Зачуден, веднъж влезнал в една от кръчмите да попита пияндетата какво знаят за тоя ненормалник. Един от тях почнал да разказва:
- Идиота твърди, че бил обиколил света и че нямало един човек, който да го е подминал намръщен. Разправя всякакви смешни истории. Кара всички мошеници в градчето да изглеждат като глупаци! Подиграва им се най-откровено и безмилостно. И когато му теглят бой им се хили, както разправя, че се хилил на уличните псета по света, които тръгнали да го хапят, като им подавал храна. Горкия човечец, ненормален е... ама пада голям смях с него.
Тъй като съветникът бил отчаян да види кралската усмивка решил да доведе скитника, който разсмивал всички, при Краля. Всички от кралството чули за ненормалника, който отивал да го разсмее, но не обърнали внимание, защото знаели, че ще изхвърчи от портата с посинен задник, както изхвърчал от кръчмите всяка вечер. Отишъл скитникът при Краля и почнал да се съблича. Стражите тръгнали да го изнасят, но Краля махнал с ръка, заинтригуван и се загледал в прошляка, който сега бил напълно гол с едната ръка на оная си работа и другата на главата. Така, по гол задник, стоял и го гледал мълчаливо. Краля нервно попитал:
- Какво по дяволите правиш?
- Ти какво правиш бе, идиот? - отвърнал голият убитак.
- Ти на кого си мислиш, че говориш така? АЗ СЪМ КРАЛЯ!!!
- ТИ? Краля? Не ме разсмивай - та ти си гол!
Стражите чакали момента да се нахвърлят на нахалника и да го спукат от бой, но Краля бил прекалено заинтригуван от него:
- ТИ СИ ГОЛИЯ, ИДИОТ ТАКЪВ! Това ли ти е идеята за имитация?
- Първо - аз не съм гол, вие сте гол, аз съм без дрехи!
Второ - как смеете да твърдите, че аз имитирам Вас, след като Вие сте този, който ми подражава? Вижте се - държите си двете глави сякаш ще паднат!
Краля учуден видял двете си ръце. Едната била на главата, а другата свита на юмрук, стисната между двата му крака. "Шутът" се облякъл, поклонил се и казал:
- Ваше Височество, прощавайте, но аз раздавам усмивки само на хора, които обичат да се усмихват! - след което се завъртял и си тръгнал, доволен от себе си.
Кралят се засмял.
Паднал на земята от смях, смял се през сълзи и всички го гледали сякаш е бил отровен. Няколко минути след като спрял да се киска като идиот, съветника отишъл при него и го попитал:
- На какво се смеете, Ваше Височество? Нима Ви хареса имитацията?
- Не се смея на имитацията - отвърнал Краля - смея се на ситуацията. Този прошляк дойде от никъде, за две минути стана крал, направи ме на шут и си замина!
Една нощ, докато съветникът се разхождал по мрачните улички чул псувни и смях. Псувните били от група пияндета, които ритали някакъв човек в дрипи, някакъв просяк. Бедняк! Човек, който нямал нищо друго освен едно кирливо продрано одеяло на гърба и едни оръфани ботуши. Пияниците почнали да му се подиграват:
- Тоя беше прав - наистина е забавен.
- Да бе ... ритаме го вече половин час и продължава да се смее. Важното е смях да става.
Съветникът погледнал бедния скитник и видял с почуда как докато бива налаган в ребрата не спира да се хили. Дни и нощи съветника преследвал скитника и го гледал как се понасял от кръчма на кръчма с усмивка на лицето и накрая отнасял няколко шута по задника с по-голяма такава. Зачуден, веднъж влезнал в една от кръчмите да попита пияндетата какво знаят за тоя ненормалник. Един от тях почнал да разказва:
- Идиота твърди, че бил обиколил света и че нямало един човек, който да го е подминал намръщен. Разправя всякакви смешни истории. Кара всички мошеници в градчето да изглеждат като глупаци! Подиграва им се най-откровено и безмилостно. И когато му теглят бой им се хили, както разправя, че се хилил на уличните псета по света, които тръгнали да го хапят, като им подавал храна. Горкия човечец, ненормален е... ама пада голям смях с него.
Тъй като съветникът бил отчаян да види кралската усмивка решил да доведе скитника, който разсмивал всички, при Краля. Всички от кралството чули за ненормалника, който отивал да го разсмее, но не обърнали внимание, защото знаели, че ще изхвърчи от портата с посинен задник, както изхвърчал от кръчмите всяка вечер. Отишъл скитникът при Краля и почнал да се съблича. Стражите тръгнали да го изнасят, но Краля махнал с ръка, заинтригуван и се загледал в прошляка, който сега бил напълно гол с едната ръка на оная си работа и другата на главата. Така, по гол задник, стоял и го гледал мълчаливо. Краля нервно попитал:
- Какво по дяволите правиш?
- Ти какво правиш бе, идиот? - отвърнал голият убитак.
- Ти на кого си мислиш, че говориш така? АЗ СЪМ КРАЛЯ!!!
- ТИ? Краля? Не ме разсмивай - та ти си гол!
Стражите чакали момента да се нахвърлят на нахалника и да го спукат от бой, но Краля бил прекалено заинтригуван от него:
- ТИ СИ ГОЛИЯ, ИДИОТ ТАКЪВ! Това ли ти е идеята за имитация?
- Първо - аз не съм гол, вие сте гол, аз съм без дрехи!
Второ - как смеете да твърдите, че аз имитирам Вас, след като Вие сте този, който ми подражава? Вижте се - държите си двете глави сякаш ще паднат!
Краля учуден видял двете си ръце. Едната била на главата, а другата свита на юмрук, стисната между двата му крака. "Шутът" се облякъл, поклонил се и казал:
- Ваше Височество, прощавайте, но аз раздавам усмивки само на хора, които обичат да се усмихват! - след което се завъртял и си тръгнал, доволен от себе си.
Кралят се засмял.
Паднал на земята от смях, смял се през сълзи и всички го гледали сякаш е бил отровен. Няколко минути след като спрял да се киска като идиот, съветника отишъл при него и го попитал:
- На какво се смеете, Ваше Височество? Нима Ви хареса имитацията?
- Не се смея на имитацията - отвърнал Краля - смея се на ситуацията. Този прошляк дойде от никъде, за две минути стана крал, направи ме на шут и си замина!
Няма коментари:
Публикуване на коментар