ЧАРЛИ
Самоунищожение
Годината е 2012. Месецът - Март. Джон беше 40-годишен психиатър. В един
слънчев топъл ден, в който снегът се беше почти разтопил, Джон се беше
успал и закъсняваше с 10 минути за срещата си с Чарли - човек, който
заплашваше, че ще се самоубие. А няма смисъл да споменаваме колко удачно
е да закъсняваш за сесията си с ентусиазиран самоубиец. Докато влетя
през бюрото на секретарката си, оставяйки си сакото на закачалката в
ъгъла, понеже в метрото беше умрял от жега, секретарката тръгна да го
осведомява, че новата табелка за вратата закъснява, размахвайки старата,
на която с износени жълти букви пишеше "Д-р Джон Фулър". Всъщност,
пишеше "Д Д Фу р", но това беше последната грижа на психиатъра.
Нахлувайки през вратата, Джон се втурна към мястото си зад бюрото срещу което Чарли вече го чакаше. Чарли беше един спокоен, небрежно необръснат с разрошена коса и скромно облекло тип, който изглеждаше често като лишен от емоции. Чарли си беше посегнал три пъти, някои от които бяха трагикомично неуспешни. Първите два пъти се беше опитал да се убие с електрически уред във ваната, защото беше се нагледал на достатъчно филми, в които със също толкова комичен резултат бяха предложени такива идеи. Първия път така и не разбра какво се беше повредило в сешоара му, но като реши да опита с някакъв друг по- различен от Холивудските изтъркани методи, му спря тока, а от третия опит помнеше само скачането от балкона на апартамента, който беше наел близо до психиатъра си. Явно беше съвпадение малкото разстояние между двете местоположения, тъй като на този слънчев мартенски ден беше първата сесия между Чарли и д-р Фулър. Но, както ще разберем по-късно, Чарли не вярва в случайностите.
- Здравей, Чарли!
- Здравейте, докторе...
- Представи ми се.
- Казвам се Чарли и съм на около 400 години. Роден съм 1990-та година и умрях 2012... март или април, не си спомням вече...
- Хмм странно - отвърна Фулър - тука в моя калкулатор 2012 - 1990 е равно на 22, не на 400.
- Ха - ха - издразни му се Чарли - виждаш ли Джон, аз идвам от бъдещето.
- От бъдещето... да не би да си извънземно... като в онзи филм с Кевин Спейси?
Чарли се изсмя. Джон почна да любопитства:
- Явно си го виждал...
- Не, просто забравих, че тази година още се вярва в извънземни.
- А ти не вярваш... да не би в бъдещето да са изчезнали?
Чарли го изгледа изпитателно, сякаш в погледите им се проведе информационен обмен, равняващ се на нещо от сорта на "Сигурен ли си, че искаш да разбереш"... Джон само кимна с глава и Чарли продължи...
- Ми, разбери, Джон, аз се връщам от 2372-ра година... затова съм на около 400 години и в това време ние вече знаем защо ние сме единствената висша форма на живот на тази планета.
В този момент Джон се замисли... откъде Чарли знаеше името му... Не беше сигурен дали Чарли е разговарял със секретарката или просто е направил някакво проучване. Пък Фулър не беше много известен човек, най-много в интернет под "Дж. Фулър".
- Чакай, Чарли... защо ми казваш Джон?
- Еми... пишеше го на вратата.
- А добре... и все пак... не е ли факт, че в нашата вселена има милиони, милиарди звезди, обкръжени от още повече планети и небесни тела, на които поне една носи условията нужни за да се сформира форма на живот, стряскащо близо до нашата. Шанса да сме единствения живот на тази планета е едно на не знам си колко милиона. Това си е чиста статистика - едва ли е възможно да сме сами...
Чарли се усмихна:
- Докторе... знаете ли един мъж какво количество сперматозоиди изхвърля от началото на половата си зрялост до 30-40 години, ако речем, че води достатъчно здравословен живот за да изхвърля каквото и да е количество...
- Мога само да гадая, но накъде биеш?
Чарли почна да се хили, извади една въображаема елка и почна да се подиграва на доктора:
- Хмм, странно Джон, според моя калкулатор шанса от всички сперматозоиди ти единствен да се развиеш в яйцеклетката на майка ти е много по-малък от шанса да сме единствения живот на тая вселена... и въпреки това седиш срещу мен.
- Ма това не е вярно - всички сперматозоиди носят на практика една и съща информация... ако не съм бил в единия сперматозоид, в следващия съм щял да съм същия...
- Да приемем, че е така... факторите са много... би трябвало досега да са доказали, че ако си се родил с една секунда по-късно отколкото по принцип си се родил, светът, в който живеем, може да е напълно различен днес. Ако още не сте открили този факт, прощавай - след третия опит за самоубийство паметта ми не е това, което беше.
Джон се замисли и след дълга пауза се върна на важната тема...
- Добре... защо?
- Защо какво?
- Защо ще се самоубиваш? В бъдещето знаете как да пътувате във времето явно, щом си говорим с теб в момента, а ти си живял през 2300 и не знам си коя. Имаш такава сила в ръцете си и ще я пропилееш...
- Хах - Чарли пак се изсмя на очевидно неразбралия доктор - в бъдещето "не знаем" за пътуване във времето... аз дори не знам за пътуване във времето. Открих един метод, с който мога да прескачам моменти и събития, цели участъци от времепространствения континуум... съвсем случайно. Накрая му открих логиката, открих как мога да предпазя света от бъдещето, което се случи. Но как пътувам във времето и пространството - това не мога да ти кажа. Мога само да ти кажа едно нещо - бъдещето е мрачно и е по-добре изобщо никой да не знае за него, включително и аз. Ма като гледам - и без това не ми вярваш. Пък и ако се самоубия всичко ще си възвърне баланса. Направих голям гаф, че открих начин да заобиколя законите на Вселената. Трябва да се самоубия!
- Каква е тази криза, която е през 24-ти век, я разкажи - попита още по-заинтересовано Фулър.
- Ми... вие досега сте открили много кризи и общо взето човек все повече разбира, че изсмуква от единствения си енергиен източник - Земята. Когато стигнете до края, ще разберете, че унищожавате ли Земята - унищожавате себе си. Затова ние избрахме ново решение, когато стигнахме до момента, в който вече нямаше какво да вземем от изсушеното кълбо и трябваше да чакаме само да се възстанови, без да правим почти нищо...
Затова решихме да почнем да се самоунищожаваме. Синтезирахме всичко, от което се нуждаем с това, което ни остана... поглъщахме все по-големи боклуци от всичко. Наркотици, бърза храна, изкуствена храна, колкото повече навлизахме в изкуственото животоподържане, толкова повече осакатявахме организмите си докато в един момент спряхме да усещаме вкус, мирис, т.н. За пръв път на Земята през 2246-та сексът в човека стана чисто и просто това, което винаги е трябвало да бъде - процес на възпроизвеждане. Аз съм един от множеството хора, неспособни да получават оргазъм. Изгубихме всякакви емоционални връзки. Всичко, което правеше живота красив го изгубихме, жертвахме го в името на Земята. Ако бяхме жертвали материалното преди половин хилядолетие, когато напредвахме в това отношение, нямаше да ни се наложи да се лишим от смисъла на Живота...
Секретарката прекъсна Чарли като отвори вратата и каза на господин Фулър, че има много спешно обаждане по телефона от госпожа Фулър, предполагаемо съпругата му.
- Извинявай, Чарли, ей сега се връщам. Доста интересен поглед имаш над нещата от живота. Със сигурност в тях се крие причината да се самоубиеш, защото като те гледам си достатъчно стабилен, че да се сринеш психически от поредното почерняващо събитие. Но знай, че аз не мога да ти помогна, ако не си готов да признаеш, че имаш проблем. Ей сега се връщам.
Нахлувайки през вратата, Джон се втурна към мястото си зад бюрото срещу което Чарли вече го чакаше. Чарли беше един спокоен, небрежно необръснат с разрошена коса и скромно облекло тип, който изглеждаше често като лишен от емоции. Чарли си беше посегнал три пъти, някои от които бяха трагикомично неуспешни. Първите два пъти се беше опитал да се убие с електрически уред във ваната, защото беше се нагледал на достатъчно филми, в които със също толкова комичен резултат бяха предложени такива идеи. Първия път така и не разбра какво се беше повредило в сешоара му, но като реши да опита с някакъв друг по- различен от Холивудските изтъркани методи, му спря тока, а от третия опит помнеше само скачането от балкона на апартамента, който беше наел близо до психиатъра си. Явно беше съвпадение малкото разстояние между двете местоположения, тъй като на този слънчев мартенски ден беше първата сесия между Чарли и д-р Фулър. Но, както ще разберем по-късно, Чарли не вярва в случайностите.
- Здравей, Чарли!
- Здравейте, докторе...
- Представи ми се.
- Казвам се Чарли и съм на около 400 години. Роден съм 1990-та година и умрях 2012... март или април, не си спомням вече...
- Хмм странно - отвърна Фулър - тука в моя калкулатор 2012 - 1990 е равно на 22, не на 400.
- Ха - ха - издразни му се Чарли - виждаш ли Джон, аз идвам от бъдещето.
- От бъдещето... да не би да си извънземно... като в онзи филм с Кевин Спейси?
Чарли се изсмя. Джон почна да любопитства:
- Явно си го виждал...
- Не, просто забравих, че тази година още се вярва в извънземни.
- А ти не вярваш... да не би в бъдещето да са изчезнали?
Чарли го изгледа изпитателно, сякаш в погледите им се проведе информационен обмен, равняващ се на нещо от сорта на "Сигурен ли си, че искаш да разбереш"... Джон само кимна с глава и Чарли продължи...
- Ми, разбери, Джон, аз се връщам от 2372-ра година... затова съм на около 400 години и в това време ние вече знаем защо ние сме единствената висша форма на живот на тази планета.
В този момент Джон се замисли... откъде Чарли знаеше името му... Не беше сигурен дали Чарли е разговарял със секретарката или просто е направил някакво проучване. Пък Фулър не беше много известен човек, най-много в интернет под "Дж. Фулър".
- Чакай, Чарли... защо ми казваш Джон?
- Еми... пишеше го на вратата.
- А добре... и все пак... не е ли факт, че в нашата вселена има милиони, милиарди звезди, обкръжени от още повече планети и небесни тела, на които поне една носи условията нужни за да се сформира форма на живот, стряскащо близо до нашата. Шанса да сме единствения живот на тази планета е едно на не знам си колко милиона. Това си е чиста статистика - едва ли е възможно да сме сами...
Чарли се усмихна:
- Докторе... знаете ли един мъж какво количество сперматозоиди изхвърля от началото на половата си зрялост до 30-40 години, ако речем, че води достатъчно здравословен живот за да изхвърля каквото и да е количество...
- Мога само да гадая, но накъде биеш?
Чарли почна да се хили, извади една въображаема елка и почна да се подиграва на доктора:
- Хмм, странно Джон, според моя калкулатор шанса от всички сперматозоиди ти единствен да се развиеш в яйцеклетката на майка ти е много по-малък от шанса да сме единствения живот на тая вселена... и въпреки това седиш срещу мен.
- Ма това не е вярно - всички сперматозоиди носят на практика една и съща информация... ако не съм бил в единия сперматозоид, в следващия съм щял да съм същия...
- Да приемем, че е така... факторите са много... би трябвало досега да са доказали, че ако си се родил с една секунда по-късно отколкото по принцип си се родил, светът, в който живеем, може да е напълно различен днес. Ако още не сте открили този факт, прощавай - след третия опит за самоубийство паметта ми не е това, което беше.
Джон се замисли и след дълга пауза се върна на важната тема...
- Добре... защо?
- Защо какво?
- Защо ще се самоубиваш? В бъдещето знаете как да пътувате във времето явно, щом си говорим с теб в момента, а ти си живял през 2300 и не знам си коя. Имаш такава сила в ръцете си и ще я пропилееш...
- Хах - Чарли пак се изсмя на очевидно неразбралия доктор - в бъдещето "не знаем" за пътуване във времето... аз дори не знам за пътуване във времето. Открих един метод, с който мога да прескачам моменти и събития, цели участъци от времепространствения континуум... съвсем случайно. Накрая му открих логиката, открих как мога да предпазя света от бъдещето, което се случи. Но как пътувам във времето и пространството - това не мога да ти кажа. Мога само да ти кажа едно нещо - бъдещето е мрачно и е по-добре изобщо никой да не знае за него, включително и аз. Ма като гледам - и без това не ми вярваш. Пък и ако се самоубия всичко ще си възвърне баланса. Направих голям гаф, че открих начин да заобиколя законите на Вселената. Трябва да се самоубия!
- Каква е тази криза, която е през 24-ти век, я разкажи - попита още по-заинтересовано Фулър.
- Ми... вие досега сте открили много кризи и общо взето човек все повече разбира, че изсмуква от единствения си енергиен източник - Земята. Когато стигнете до края, ще разберете, че унищожавате ли Земята - унищожавате себе си. Затова ние избрахме ново решение, когато стигнахме до момента, в който вече нямаше какво да вземем от изсушеното кълбо и трябваше да чакаме само да се възстанови, без да правим почти нищо...
Затова решихме да почнем да се самоунищожаваме. Синтезирахме всичко, от което се нуждаем с това, което ни остана... поглъщахме все по-големи боклуци от всичко. Наркотици, бърза храна, изкуствена храна, колкото повече навлизахме в изкуственото животоподържане, толкова повече осакатявахме организмите си докато в един момент спряхме да усещаме вкус, мирис, т.н. За пръв път на Земята през 2246-та сексът в човека стана чисто и просто това, което винаги е трябвало да бъде - процес на възпроизвеждане. Аз съм един от множеството хора, неспособни да получават оргазъм. Изгубихме всякакви емоционални връзки. Всичко, което правеше живота красив го изгубихме, жертвахме го в името на Земята. Ако бяхме жертвали материалното преди половин хилядолетие, когато напредвахме в това отношение, нямаше да ни се наложи да се лишим от смисъла на Живота...
Секретарката прекъсна Чарли като отвори вратата и каза на господин Фулър, че има много спешно обаждане по телефона от госпожа Фулър, предполагаемо съпругата му.
- Извинявай, Чарли, ей сега се връщам. Доста интересен поглед имаш над нещата от живота. Със сигурност в тях се крие причината да се самоубиеш, защото като те гледам си достатъчно стабилен, че да се сринеш психически от поредното почерняващо събитие. Но знай, че аз не мога да ти помогна, ако не си готов да признаеш, че имаш проблем. Ей сега се връщам.
Щом свърши разговора си с госпожа Фулър, Джон затвори телефона и чу гръм от стаята. Секретарката хукна в кабинета, отвори вратата и видя Джон прострян на пода с разпространяваща се бързо локва кръв около главата и пистолет в ръката... Секретарката изпищя, Джон се свлече на земята, опитайки да се задържи за бюрото на секретарката, повличайки с него остарялата ръждясала табелка, на която пишеше "Д Д Фу Р"... След това погледна към вратата и видя, че на вратата не беше поставена нова табелка. Може би това казваше секретарката, размахвайки старата. Че поръчката на новата табелка ще се забави.
От шок Джон бързо премина в поредното си спокойно любопитно състояние. Припомняше си разговора с Чарли...
" - Чакай, Чарли... защо ми казваш Джон?
- Еми... пишеше го на вратата."
Няма коментари:
Публикуване на коментар