Приказката за Иван

Предварително се извинявам ако съм обидил хора на име Иван, Криско или Христо Мутафчиев. Приятно четене!

Имало едно време едно древно племе в болното ми съзнание с доста странни за същото време обичаи. Под "доста странни за това време обичаи" имам предвид обичаи, които не били никак свързани със суеверия, примитивни, религиозни или култови възгледи и повечето ритуали имали нещо общо с малко логика и доста практичен хумор. Това древно племе в съзнанието ми в момента се е развило до доминираща цивилизация докато пиша този разказ, но това няма абсолютно никакво значение.

Това племе, заедно с много други постижения в историята на планетата, наречена мозъка на Денис, станало известно по времето, по което на планетата Мозък един много зъл крал измислил парите. Точно същото племе се противопоставяло до край с пасивна съпротива като една дванайска Гандита, както подобава на моето ограничено въображение, и успяло да поддържа търговския статус на планетата Мозък с най-високо ниво на конфликт "Дължиш ми две кокошки". Но въпросния разказ за парите е заровен някъде на тази планета и някой ден се надявам да го прочетете.

Този разказ обаче е за едно момче, което не е особено специално.

Вече младеж, може би, копнеещ с невинното си, изпълнено с фантазия и добронамереност сърце, да стане мъж. Особено неособен бил този младеж, най-малкото - името му било Иван. Обитателите на планетата Мозък, която в други отношения е все така перфектна, явно не се бяха абстрахирали напълно от някои наши много познати човешки недостатъци и бяха запазили името Иван. И освен че го бяха запазили, го даваха на всяко пето новородено. По-просто казано - ако ти, читателю, живееше на планетата Мозък и имаше четири приятеля и нито един не се казваше Иван, има само два варианта:

Или ти се казваш Иван, или живееш в най-необитавания дял от планетата Мозък, който най-вероятно отговаря за благоприличието и добрия етикет (не знам дали такъв дял съществува, но в Ханибал се споменава).

Въпреки скромната си натура, той Е главният герой на този разказ и ако не ви е удобно той да е толкова обикновен и искате да си го представите като супергерой, представете си, че неговата суперсила, която го отличаваше от другите беше това, че той не можеше да пикае на обществени места. Дори и да не го беше срам и да нямаше и от какво, всеки път щом му хрумнеше да се опита да препикае някое дърво, той знаеше, че колкото и да е усамотено мястото, все ще се намери някой, който да погледне към него отдалече. И така мозъкът на нашия необикновен супергерой Иван запушваше уретрата му.

Както бихте очаквали от едно племе и това си имаше вожд. Този вожд беше дал начало на дълга поредица от благородни предводители, някои от които най-мъдрите личности, живяли на планетата Мозък. Всички тези пословични мъдреци, участвали в най-великите моменти от историята на Мозък по някаква неописуема и напълно случайна случайност се казвали Денис. И така, вождът на това нетолкова примитивно племе бил Денис I. Но му викали "Денис", тъй като не знаели, че ще се пръкнат още създания с такова нелепо име.

Понеже Денис I бил от най-мъдрите мъдреци измъдрили се някога на планетата, той бързо разбрал истината за Иван - а именно, че не може да чурка. Денис I много искал да предотврати фаталната диагноза "сдухана уретра" и въпреки, че младежът се казвал Иван, Денис искал много да му помогне. След дълги дни на размисъл, вождът се сетил за решението на проблемите Ивански и събрал цялото племе в шатрата си. След като всички се успокоили, той проговорил:

";'-+-''|\\\/.,...(^)
!*@!!%$№№№ :D :( C|> 133+ h4x roflolocopter
tfw no qt 3.14 gf
le foreveralone.jpg
costanza.gif
notavirus.exe
Заклевам се, мисля че предавания като Мюзик Айдъл и Биг Брадър са напълно интелигентни и обръщат внимание на много сериозни обществени проблеми и Криско е надеждата на нашето поколение"

Разбира се, колкото и да били мъдри, те били древно племе и езикът им бил изключително и отвратително примитивен. Но ще се опитам най-дословно да преведа това, което вождът всъщност казал:

"След много дни на размисъл открих решение на проблемите на Иван. За да го излекувам, ще трябва да го кача на Скалата на Мъжеството. Ние ще стоим отдолу и всички ще изпълнявате моите заповеди, докато Иван ни гледа отвисоко и се доказва."

Оттам всички се запътили към Скалата на Мъжеството. Иван се съпротивлявал в началото, но Денис I го потупал по рамото, усмихнал му се успокоително и му казал:

">implying..."

А бе не ви трябва да знаете, общо взето му казал, че всичко ще бъде наред и няма да участва в жертвоприношение към бога Христо Мутафчиев, който много добре озвучава джина от лампата в Аладин. ("Дай пискюл"). Също така му казал когато вождът даде знак, той да свали гащите и да се изпикае върху хората.

След което Денис слезнал долу и казал на всички да правят това, което той прави. След което намигнал на Иван, Иван свалил гащи и вождът го посочил с пръст. И почнали обидите, които направо ще преведа:

"аааа вижте го тоя ква малка пишка извади"
"аааа ебаси колко ти е малка пишката"
"ахахахах къде си тръгнал с тая малка пишка бе, момко, ееееей"
"нищо чудно, че се казва Иван"


Иван се разплакал с пишка в ръка и толкова бил шокиран и отегчен, че не смеел да помръдне. Поне докато не чул шепот от небето, което се отворило и се чул гласа на Христо Мутафчиев да казва:

"ИВАНЕ, ПОДАЙ СИ РЪКАТА".

Иван я подал, небето станало мрачно и черно и завалял съвсем кратък дъжд, колкото да намокри ръката на Иван. И след като ръката на Иван била намокрена, пикнята потекла автоматично, без да пита никого и се разплискала по лицето на подиграващите му се съплеменници. Вместо думата "пишка" вече се чували само изказванията "Фифка" и "Ау, окото ми".

Иван погледнал надолу, осъзнал, че всички, които му се подигравали колко е жалък, включително уж толкова мъдрия Денис I Надарений, били десет пъти по-жалки от него и се давили в пикня само защото решили да му се подиграват за нещо, което не зависи от него. И тайно в себе си всички, които му се подигравали напълно разбирали болката му и дори за момент се е случило да му симпатизират. Но всичките тези симпатии били удавени от страха на хората да изглеждат нелепо и да станат за смях... и от пикня. И точно от този техен неописуем страх да станат за посмешище... те станали за посмешище.

И Иван бил с чисти бъбреци, но и по-важното - с чисто съзнание. И се загледал в небето, и се чувствал всемогъщ, и извикал "Благодаря ти, Христо Мутафчиев! Ходих да те видя на Големанов и Охранители! Голям съм ти фен!".

А Христо Мутафчиев се усмихнал, вдъхновен от трогващия чист невинен момент, в който едно момче става мъж, осъзнава възможностите си и разбира какво е да си истински свободен... и му отвърнал:

"Момче, много се вживяваш".