В час по Моногамия

Следното не е толкова измислица, 

колкото съвкупност от случки, които наистина се случиха.

Голямо междучасие преди час по... чертане. Наричаха го "схемотехника", все едно не беше просто и единствено чертане. Учил съм с всякакви образи. По новата мода на политически коректния изказ не съм учил с наркомани, курви и бавноразвиващи се. Учил съм със зависими младежи, фриволни млади мадами и неконвенционално мислещите.

Е да, сравнително голяма част от хората бяха по-скучни или по политически коректния речник - "ученици", а имаше и още едно подразделение на зубърите... "умните деца". Не бяха умни, бяха шибани зубъри, които си висяха над учебника, сякаш това им беше единственото удоволствие в живота. А имаха и други... кръстословици например. 

Имаше си йерархия в цялото това нещо, като най-трудния статус, разбира се, беше статуса на "учениците". Беше трудно да поддържаш този статус в такава йерархия, защото "учениците" бяха неутрални по всички въпроси и никой не ги отразяваше изобщо. Аз не помня как оцелях в гимназията, аз си имах своя отделна принадлежност на устатия, досаден и неугледен персонаж, когото другите винаги са искали да набият, но винаги ги е било гнус да докоснат.

Зависимите бяха лъвовете.
Фриволните бяха лъвиците.
Неконвеционално мислещите - плячката.
Зубърите също бяха плячка, но скучна плячка. Прекалено лесна плячка. Отнасяха го първи в началото и после бяха оставяни, най-вече за да помагат на по-висшите в йерархията с домашното.
Цялото това нещо, наречено училище беше зоопарк и учениците бяха просто там да наблюдават и не беше препоръчително да протягат ръка към клетките или да прескачат оградите.

Обаче има и такива като мене, дето си нямат място в тая общност. Нито хищник, нито плячка. Нещо, което е просто досада и ти се качва на главата. Могат да те изядат, но не защото са гладни, а защото ти си досаден. Аз бях маймуната. Маймуната е от този вид ученици, които се научават да оцеляват в училище по един различен подход. Законите на училищната джунгла бяха яж или бъди изяден. В случая - унижавай или бъди унизен от другите.

Маймуните, най-човекоподобни... т.е. нахални и хитри, избираха друг подход и аз много се радвах на този подход. Вместо да унижавам или да бъда унизен от другите, избирах сам да се правя за смях. 

Но фокусът на тази история не е в мен, а в укротителя. Този, на когото му се плащаше да ни държи в клетката, да ни храни и да ни повтаря колко е важно да не се държим като себе си, защото в реалния свят няма да оцелеем и ден по този начин. Да... учителя. В предстоящия час беше учителка по чертане... пардон, схемотехника. 

Преди да настъпи се провеждаше поредната дискусия между животните от зоопарка. Генералните дискусии бяха за белот, коли, футбол или секс... Този път беше за секс. В темата за секса плячката беше осмивана от лъвовете и лъвиците, а маймуните...

Е... потърсете в интернет клип на маймуна в зоопарк, която се пипа и замеря другите с изпражнения и ще разберете къде се намираха маймуните в темата за секса.

Този път една лъвица почна разговора. Тази лъвица беше изключително неинтелигентна и много бойна. Беше и привлекателна, така че на никого не му правеше впечатление, че думата "чертане" в нейната глава включваше кенеф на купон и нещо, което прилича на пудра захар, но не е пудра захар. Да не говорим думата "схемотехника" колко й говореше. Може би си мислеше за "схеми" само. Както и да е. Тази лъвица беше женския еквивалент на Джоуи от "Приятели", ако Джоуи беше хероинов наркоман. Изненадващо малоумна, но привлекателна и винаги можеше да си извади лента с 10 презерватива от чантата. Тя почна темата за изневярата. Намесен беше Биг Брадър, защото наскоро се беше случила някаква случка, която гръмна из цялата страна и колко е нормално и приемливо човек да си изневерява на половинката. Задаваха се въпроси и се засегна моногамията, след което се мина направо към опита в секса. 

Някъде по средата на разговора влезна Укротителя и седна да си допие кафето и да се занимава с документи докато не почне часа. Разговорът продължаваше. По едно време лъвицата реши да се обърне към един от бавноразвиващите се зубъри (много любопитна порода, изкарваха шестици, но не можеха да си вържат връзките... политически коректен термин - аутист), който преглеждаше някакви чертежи... как да го кажа? Схемотехники? 

 - Маринчо! Ти ебал ли си?

Див смях от класа, отегчена въздишка от Укротителя. Маринчо се обърна.

 - Не искам да отговарям... - и се върна пак към схемотехниките.

 - Аре бе, Маринчо - прикотка го настоятелно лъвицата - ей така примерно като ме гледаш мене, би ли ме ебал?

Още по-див смях от класа, още по-отегчена въздишка от Укротителя. 

 - Няма да отговоря.

Лъвицата стана, седна до него на чина и почна да го гали по гърба:

 - Що бе? Какво ми има, не ме ли мислиш за привлекателна.

 - Не си ми привлекателна - отряза я Маринчо с невиждана смелост. Да си плячка и така да кажеш на лъвица... това не е добро начало на гимназиален разговор.  - А и ти си имаш приятел - каза Маринчо, след което целия клас почна да се търкаля на земята. Лъвицата беше отрязана от аутист. 

 - Това, че си имам приятел не значи, че не бих си легнала с теб - изкикоти се очевидно подигравателната лъвица, преди да го изяде. В този момент даскалката се обади:

 - Приключвайте бързо "интересния разговор", след малко почваме!

 - Айде бе, Маринчо, не искаш ли да ме ебеш? - продължи лъвицата, неотразявайки Укротителя.

Маринчо изнервен пусна молива и се облегна на седалката. Обърна се към лъвицата и почна да реди:

 - Знаеш ли, не че не бих те ебал. Просто само това бих правил. След това ако легна до теб и те прегърна ще ми кажеш, че съм педал. Ако седна да си говоря с тебе, ще ти кажа, че си малоумна. Въпреки че съм зубър ще те изненада, че си имам приятели и ако те запозная с тях и си поговорим, те ще ти се подиграят, че си тъпа... през целия разговор. Дори след това няма да те похвалят, че си красива, а ще ме похвалят мене, че съм те боднал. Но дори да е доста примамливо постижение, честно да ти кажа, предпочитам да си довършвам чертежите.

Целия клас онемя. Укротителят се усмихна лекичко. Лъвицата беше изядена от плячката. Часът започна. Хората, които бяха отишли до лавката, се бяха върнали. Лавка наричахме столовата. Столовата наричахме мястото, където учениците едно време ходеха да закусват. Не е "Lafka", там където ходят сега учениците, а лавка. Оригиналът. Ако не знаехте, сега знаете. 

Даскалката стана и пое един доста интересен монолог:

 - Преди да почне часа ни, в чиято първа половина вие молите другарчето за молив, понеже не сте си донесли, а аз ви пиша двойки, защото не сте си написали домашното, искам да засегна една тема. Темата е нашумялата изневяра в Биг Брадър, която принуди половината население на страната ни, което за моя нерадост гледа телевизия, да си признае колко срамно нисък му е коефициента на интелигентност.

Днешно време младежи като вас си мислят, че изневярата е нещо напълно нормално, даже задължително като цел на един млад и осъзнаващ себе си и нуждите си индивид. Наричат го първичен инстинкт, нещо, което се наблюдава в природата, сред животните. В джунглата. Изневярата е нещо напълно естествено.

Разбирам ви, че мислите така, но пренебрегвате друго нещо. Позволявам си да ви го обясня, понеже това е училище и и без това няма да научите нищо съществено, а малкото съществено, което ще ви се преподаде като материал, никога няма да го назубрите, че да го забравите. Пренебрегвате факта, че изневярата не е толкова често наблюдаван феномен в природата, колкото семейството. Вие още не знаете какво е да си част от природна общност. Вие си мислите, че ловувате, но се хапете. Ловът е нещо, което се извършва от главите на семейството с цел препитание на лъвиците и лъвчетата. Вие нямате лъвчета, вие сте лъвчета и не знаете нищо за природата и инстинкта.

Със съпруга ми сме женени вече 20 години, обичаме се и не сме си изневерявали. Ние сме традиционалисти по тоя повод. Това, което ми направи впечатление, след инцидента в Биг Брадър е, че младите поколения го смятат това за мит, че не съществува никъде. За моят съпруг не мога да гарантирам, разбира се, макар че вече му е минало времето и не е от най-привлекателните, но аз не съм му изневерявала. То и аз не съм от най-привлекателните, но винаги е било вариант. Вариант, който аз не съм избирала. Колкото и да ви се струва невъзможно, това е неизбежен, неоспорим факт. Не ви казвам как да живеете. Просто ви съветвам да не пренебрегвате по-човешките страни на човека. Не съм аз този, дето да ви нарежда да се поучите от тях, но да ги отричате не е признак на интелигентност. Благодаря ви за вниманието, сега двойките за без домашно...

Часът си почна напълно нормално обаче всички бяха малко по-смирени и променени. Зависимите, фриволните, най-вече засрамената лъвица. След като свърши часа, лъвицата седя пет минути от междучасието, гледайки си замислено дневника с поредната двойка по "схемотехника" за без домашно. Маринчо тръгна до тоалетната, лъвицата го пресрещна на вратата. Маринчо извъртя очи, а тя го докосна по рамото и каза:



 - Извинявай...


 - Споко - каза Маринчо засрамен и със забит в пода поглед. Продължи към тоалетната.


Беше кратък триумф в джунглата, наречена училище. И ми остана запечатан в главата дълго време. Беше някаква светлина в края на тунела. За жалост знаех, че след този зоопарк ми предстоеше истинския свят. При всичките тия биг брадъровци. И аз бях привърженик на моногамията, но както в гимназията, така и в истинския живот, щях да си спазвам ролята. Маймуната, която гледа от клона, пипа се и замеря другите с изпражнения...

Ех, човешка трагедио, защо без теб не можем?