Пикльовци

Лято.
Преди няколко години.
Седим на масата пред един мотоклуб с едни мотористи. Пред нас паркирани едни тежки, прекрасни чопъри. Аз пия бира, С. до мен пуши пура и пие уиски и си говорим.
Говорим си за много неща, за да се разсейваме от факта, че срещу нас има катун, от който се надува зверска чалга.

Ако седнем да свирим на открито, съседите ще се оплачат от нас и ще викнат полиция и полицай ще дойде, ще ни каже, че специално за нас са викнали, а не за циганите отсреща и лютата чалга и ще ни каже с усмивка на лицето "Да си пикам на повикванията" преди да ни пожелае лека вечер.

Но е още рано за такива изпълнения, така че седим, говорим си и се разсейваме от зверската люта чалга, дето ни пука тъпанчетата. По едно време с Б. обясняваме на С. как сме си прекарали детството, какво сме правили и докато аз разказвам една наша случка, споменавам, че се развива в кварталната детска градина, в която ходихме като тийнейджъри да се напиваме.

С. повдигна вежди, изостри си обратната захапка и ме погледна злобно:

 - Пиете в детската градина? Пикльовци! Ако видя някъде такива, ще им счупя главите.

 - Ми чупи ни ги, брато, забавлявали сме се - отвръщам му аз и Б. се хили с една много небрежна усмивка на лицето.

 - Ма не бе, вие сте пичове, айде, били сте малки, простено ви е. Ама да пиеш в детска градина трябва да си ебати пропадналия пикльо...

 - Еми значи приятелите ми са пикльовци - отвръщам му аз с не по-загрижена от усмивката на Б. и си казваме наздраве.

Това лято.
Виждаме се с Б.
Питам го какво става там.
Той споделя за С:

 - Мани, не чу ли за С.? Ще става депутат човека...
 - Да бееееее
 - Ми да, С. в политиката. Прекрасно е просто, скъсахме се да се хилим. - продължи Б. със същата небрежна усмивка, върху която цял живот е работил.

Иначе ние сме пикльовците и се забавляваме. А в оня катун със зверската люта чалга ако минете, ще видите паркирани мерцедеси. На сериозните хора. Кой знае, може да видите и С. някъде там.