Киселото грозде

Хората са на групички и един продуцент седи и обяснява на всеки, достатъчно балам да го слуша. Задава въпроси. "Ти защо пишеш?". Обяснява некви работи. "Ти защо пишеш?". Обяснява някакви работи, спазвайки маниер на премиер. Хората слушат. Нямат избор, не можеш да му кажеш "копче", дето викат хората. Можеш само да му обясняваш защо пишеш.

Стига до мен. Вика "Ти защо пишеш?".
Аз се хиля. Не съм част от формата. Казвам "А, не, аз не пиша".

Седя просто и гледам. Гледам я нея и пия вино. Не пия по принцип вино, мразя вино, кисело ми е. Като Джун от Бени и Джун по повод стафидите. Това нещо някога е било грозде, но сега е просто гадно, сухо и лишено от всякакъв живот. Екс-грозде. В моя случай си е екс в поне три значения.

Но я гледам и ми се пие, а там има само вино. И тя е седнала под една табела. Табела на грозде. Колко символично. Продуцентът продължава да плямпа "Ти защо пишеш, а ти защо пишеш, кажете ми защо пишете".

А аз я гледам и пия вино. Толкова много прилича. Толкова много прилича, че ми напомня за гроздето, когато е било сладко и сега е кисело. Същите зъби, същата коса, същия критичен поглед с изострените вежди. Всичко е същото и ми се гади и ми се пие. Погледна нанякъде, виждам я нея, после гледам нагоре виждам гроздето, погледна си в чашата - виждам грозде, поглеждам продуцента и ми става кисело.

Адашът минава, казва: "Айде да пушим".
Аз не пуша, но там, където той ще пуши, има парапет. Казвам му: "Ти ще пушиш, аз ще скачам".

Говорим си за лоши работи. Един идва, казва "Искате ли да чуете една весела история за това как се опитах 4 пъти да се самоубия?" Друг идва и почваме да си говорим за мъртви роднини. Накрая си говорим за толкова много неща, а продуцентът пристига с групичка жени и продължава да пили. И на мене не ми излиза от главата образът на гроздето и въпросът "Ти защо пишеш?".

Говорим си с тоя пич, който дойде и описваме някои работи. Предимно веселата история за самоубийствата. След като му казваме, че няма как да го опишем, той казва:

"Да. Някои неща са прекалено красиви за да ги опишеш".

А аз защо пиша? Точно затова. Точно така.
Едно нещо няма в моя живот, което е чак пък толкова красиво, че да не го опиша.
Когато бях дете не писах. Когато бях дете всичко беше красиво и сладко.
Сега е грозно.
И кисело.

А пък вие пишете за каквото си искате...
Копче.