Кучетата

Георги се страхуваше от кучета.
Никога не беше ухапван от куче.

Беше си чупил главата 3 пъти, беше получавал инфекция на пикочния мехур и всякакви други болезнени работи, но смяташе, че ухапване от куче може да е по-гадно.

Това щеше да му е новия проблем идните месеци, защото си намери работа в склад за строителни материали, до който водеше само един път, осеян със складове, а в тия складове, познайте, имаше кучета. В първия от тези складове бяха най-гадните псета. Човек като ги види ще си каже, че не кучета гледа, а истински вълци. Едни такива мрачни, мръсни, оръфани, с мъртвешки поглед.

Кучетата се казваха Денис А., Денис Б. и Божо. На първия Гошов работен ден те стояха в отворения склад и си говориха, докато Гошо се задаваше по пътя.

 - Аз мисля, че идеята на студентите от Масачузетския технологичен институт за плоската двуизмерна вселена е много правдоподобна и адекватна теория - каза кучето Д. А.

 - Еби си майката, Денисе, само теория е - озъби се Д. Б.

 - Ти си само теория - каза Божо докато препикаваше една отворена торба с теракол.

 - Божо, ти какво ще кажеш за Вселената? - попита подигравателно Д. А. преди да си оближе гениталиите -  Плоска ли е според теб или с 48 измерения?

 - Т'ва ми напомня... - каза Божо, заврял нос в торбата с теракол, но мисълта му беше прекъсната от задаващата се Гошова фигура - ЯЖ МИ КУРА, ГЕОРГИИИ!!!

Гошо изтръпна.

 - А бе Божо - сопна се Д. А. - кво го притесняваш момчето? И що Георги? Може да не е Георги!

Гошо не разбираше кучешки език, защото беше от Студентски град и езиците, които се говореха пред народния театър му бяха чужди... а и не беше вълк...

 - А бе Георги е бе! - задави се в лаещ безгърлен смях Божо и тръгна към Георги, махайки с опашка - Извинявай, Георги, имаш ли една цигарка?

"Бау, бау, бау" само чуваше Георги и се стискаше да не се напикае в гащите от страх.

 - Остави го на мира бе, наркоман - кресна Д. А. и тръгна към него.

 - Ти си наркоман - обади се Д. Б. и ги последва към Гошо - лалалала, Георги, имаш ли време да поговорим за нашия спасител Исус Христос?

"Бау, бау, бау" само чуваше Георги и почна да ги замеря с камъни. Те тръгнаха да го гонят, но на петия метър се отказаха, понеже ги мързеше, а и Божо почна да хрипа като контузен кон и легна по средата на пътя.

 - ЯЖ МИ КУРА, ГЕОРГИИИ!!! - изви Д. Б. като истински вълк.

 - Тоя па, кво ни замеря - каза Д. А. възмутен - е затва нема да се оправи таа държава!



На следващия ден Георги пак мина покрай тоя път и си беше взел пръчка за всеки случай. Държеше я здраво и ходеше бавно и напрегнато покрай първия склад. Кучета нямаше. На петия метър се успокои и си помисли, че са се скрили заради пръчката. Подмина склада и продължи уверено напред, но замръзна защото чу зад гърба си едно хармонично вълче тригласие:

 - ГЕОРГИИИИИИИИИИИИИИИ!!!

Валя Балканска пасти да яде! Георги побягна и хвърли пръчката.

 - ГЕОРГИ - кресна Д. А. и я захапа - паднá ти ножа, Георги!

 - Миличкия - отсъди Божо и се изпика в торбата с теракол.

 - Еби си майката, Денисе, времето не е константа - каза Д. Б. докато се връщаха към склада.

 - Ти не си константа - подаде нос Божо от торбата с теракола.

Георги се страхуваше от кучета, а дори не знаеше какво си говорят.
Представяте ли си ако ги разбираше колко по-изплашен щеше да е?