Бяха ни наслагали по затвори.
Годината е 2030-та.
Аз съм 40 годишен и нямам вече за какво да живея.
Седя на пейка в двора и пуша трева.
Историята ми е само по домове и затвори. Бил съм и в лудница. И винаги за едно и също нещо - винаги съм бил непродуктивен член на обществото. Почнах от проблемно дете и ме пратиха на психиатър, защото съм пропушил. Не издържах при него, пребих го и ме пратиха в поправителен дом. Биеха ме там, биеха ме много, накрая не издържах и отвърнах на удара. Притесниха се за мен, пратиха ме на четвърти километър.
Там се държаха добре с мен и ме пуснаха. Изглеждах им нормален. Сменях работи, уволняваха ме. Не издържах и на работите. Хванах се накрая на работа в една заложна къща и ме ограбиха. Дължах хиляди. Осъдиха ме. Дърпах заем. Платих си дълговете, сега трябваше да изплатя заема. Уволниха ме от още една работа. Задържаха ме в едно районно. Бяха ме хванали с трева. Тогава марихуаната беше още нелегална навсякъде. Хората се чудиха дали да я считат за наркотик или не. А психиатъра ми е препоръчвал тежки наркотици. Наркотици, от които не мога да си кажа името. "За стреса" казваше. Получавах пристъпи само като се опитвах да прочета името на лекарствата, които ми пробутваше. В повечето случаи дори не ги разчитах, така че хвърлях бележката, взимах си валериан и с рестото си купувах пиене. Живееше ми се в безсъзнание. Това, което всички наричаха адекватен живот, ми беше прекалено неадекватно.
Сега съм на 40 и почнаха лека полека куките да ни слагат по затворите. Рецидивистите. Престъпните отрепки. Докато убийците убиват, докато крадците крадат, докато изнасилвачите изнасилват по вашите улици, ние, лентяите, мързелите лежим по затворите. Това е бъдещето, което избрахме. Когато терористи удряха град в Европа мязахме на талибани. Когато имаше протести мязахме на безделници. Когато имаше мач, мязахме на футболни фенове. Иначе през останалото време само ни питаха дали пушим трева. Тия по-съмнителните ни подбираха, по-хърбавите, по-хилавите, които не могат да се защитават.
Изчакват те докато нагъват дюнери на някое кръстовище, поглеждат те и те питат за лична карта. Джобят те. Предлагат ти даже трева. Ти им казваш не и не, нямаш и толкова. Нищо нямаш, но никой не вярва. Но накрая легализираха марихуаната и куките се чудиха за какво да ни правят проблем. МВР се чудеше как да върши работа. Не можем просто да обясним на народа, че престъпност няма. Затова просто ще променим насоката - престъпници бяха безработните. Стигна се дотам хората, които не бяха регистрирани в бюрото по труда, да бъдат търсени. Ходиш на опашката, чакаш си обезщетението, защото не те наемат и ако не си намериш работа до една година те оставят да живееш на улицата и после те прибират, защото е незаконно да живееш на улицата.
Беше невероятно хитра схема, чак ме е яд, че не съм я измислил аз. Съответно за да бъде наказуема и безработицата, понижиха отвратително много стандартите в учебните заведения и понижиха със закон критериите на работодателите. Ползата от това беше, че според статистиките навсякъде качеството на труда и коефициента на интелигентност на средностатистическия ученик намаляваха драстично. По статистики обаче ефикасността на органите на реда и ползата от затворите скочи значително като процент. По някаква причина почнаха да вкарват толкова много лентяи по затворите, че накрая нямаше място. Моловете се махнаха, защото и без това никой не си купуваше дрехи оттам. Моловете бяха забранени, защото бяха големи места, на които просто да седиш и да не правиш нищо. Превърнаха ги в затвори и почнаха да наемат надзиратели.
България от един голям мол се превърна в един голям затвор. И сега съм на 40 и стоя тук и върша работа от време на време. Като за наказание. Понякога ми се дава да излизам в двора и да бездействам. Почивка от 30 минути. Ако крещиш по коридорите "Да живее капитализма!" може да ти отпуснат един час. Това беше тамошното добро поведение. От време на време ти хвърляха и по един джойнт, ей така, да си спомниш за какво си влезнал в затвора. Просто защото не ти се занимава...
Годината е 2030-та.
Аз съм 40 годишен и нямам вече за какво да живея.
Седя на пейка в двора и пуша трева.
Изработил съм си я. Поглеждам нагоре към надписа на бившия мол. Голям неонов надпис.
"ARBEIT MACHT FREI".
"Да живее капитализма!" изкрещявам аз и се връщам на работа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар