За много години...

Роден съм във време на земя сред поколения, когато, където и сред които свободата бива отпразнувана като привилегията на празнуващите я и опорочена от заробващите символи, инструменти и намерения, чрез които я празнуват. Свободата в моя свят, през моите очи е портрет на ръководител на освободително дело, окачен зад решетките на институции. Свободата в моя свят, през моите очи е неговото име, разлагащо се по сгради, строени през един разрушителен строй, предназначени да събират бъдещето на един народ с уж нестихващи амбиции, за да им бъде диктувано словото му, съдържащо забранявани от съградилите въпросните сгради ценности жестоко и безмилостно. Самото слово, макар и освободило се от тежката цензура, която му дължи своето съществуване, е в оковите на по-тежка такава - финансова цензура.

Новата ни политика е като новите ни учебници в това, че се състои от архаични и неверни наблюдения в лъскави подвързии, за да могат институциите с един куршум да отстрелят два заека - така задоволяват наглата управническа алчност и подкопават почвата изпод краката на всички противопоставили й се с въпроси, съмнения, любопитство и всякакви други взривоопасни форми на разсъдък.

Празникът на свободата в новия век, чиято зора ме е огряла първи път, ще доведе до залезът й, който няма да доживея да видя. Питат ли ме къде е тази зора, питат ли ме къде е земята, която най-много обичам на този свят, там аз не знам как ще отговоря. Марица шава все по-тихо из Тракийската равнина, вече дори почти не шава, а белият Дунав е кафяв и не се лее, а прелива. Там където още е злата неволя, където народът е още мъченик, където Преслава още е жална съсипня и паметник на преминалата слава.

Виждам хора, колкото мен, по-млади от мен, със здрави тела, но с ампутирани души. А за ампутираните души протеза няма. И подскачат жизнени, но не и радостни, с една модерна усмивка, половинчата усмивка, усмивката на една свобода, която без да се е сблъсквала с кървавия си робски антоним, не знае как да се налага. И се опитва да разбере, но не знае, че свободата е хубост, която не става насила. И всички те празнуват, а аз наблюдавам и си пея. Припомням си какво се очаква от мен да отговоря, питат ли ме де е зората...

Зората, дето и едвам да трая -
за нея мисля и горя,
защото в нея аз родих се и си зная,
че в нея свободен ще умра.