Имало едно време един малък виц, който израснал в скромна къщичка в село близо до столицата на не толкова преуспяваща държава, но с народ, достатъчно интелигентен, че да се намира признание за него. Името на този виц било Путка Заспала. Всяка сутрин Путка Заспала ставал и с усмивка посрещал утрото. Обличал се, обувал си обувките и хуквал по черните пътечки на малкото селце. Представял се на всички, всички го познавали и като го виждали се усмихвали до уши и казвали:
- Здравей, Путко Заспала!
Путка Заспала още от дете имал невероятно чувство за хумор и обожавал играта на думи. Бил отворен към всички и живеел безгрижно. Бил по-мързелив от другите невръстни вицове, но бил посрещан добре от хората. Поне докато не завършил детска градина и родителите му се развели. Майката на Путка Заспала си стегнала багажа, стегнала багажа на синът си и хукнали заедно да си търсят късмета. Преди да си тръгне, Путка Заспала извадил фотоапарат от чантичката си и направил една последна снимка на дома си. Щрак! Дотук беше неговото детство. Кой знае какво го чакаше в големия град.
Заживели в квартира под наем на втори етаж в центъра на Големия град. До тях имало всичко - денонощни магазини, барове, ресторанти, всичко каквото му трябва на човек. Путка Заспала научил нови езици и нови култури. Научил, че хората с фотоапарати в Центъра обичат да говорят много бързо, с много съгласни и винаги те гледат съмнително и недоверчиво, с присвити очи. Научил, че по-енергичните хора са по-мрачни и гледал на тях като на хищници, които много добре се сливат с нощта. Научил също така, че бледите хора постоянно живеят в страх, а красивите - в разхищение. Путка Заспала гледал много странно на света около него и много хора биха му се обиждали често, ако не беше Путка Заспала.
Един ден майката на Путка Заспала влезнала в стаята му и му каза:
- Путко, време е за училище!
Първите години от училището били много трудни за Путка Заспала. Докато съучениците му му се подигравали, че се казва Путка, учителите му се карали, че спи в часовете. Той не разбирал защо се случва така и се опитал да преглътне тези отчайващи обстоятелства, но му ставало все по-трудно и по-трудно след като осъзнал, че няма и право на глас. Не може да се усмихва, не може да се представя на хората. Училището го подготвяло за работа, да е сериозен мъж някой ден, а не може един сериозен мъж да се носи като виц. Учителите освен, че се притеснявали за несериозността на детето, били загрижени и за поведението на съучениците му. Обадили се на майката, предложили й да го заведе на психиатър.
Когато ходил на психиатър, Путка Заспала отговарял на всякакви странни въпроси. "Чувстваш ли се често изморен?" , питал психиатърът. "Съучениците ти много ли те тъпчат?", съчувствал му той. "Иска ли ти се просто да лежиш по цял ден и да не правиш нищо?".
Путка Заспала не знаела как да реагира на тези столични проблеми, тя знаела само как да се усмихва, да се представя и да развеселява хората. Психиатърът, уви, не бил очарован и предписал на детето сериозни лекарства за овладяване на стреса.
Путка Заспала почнал да препуска през тийнейджърския си живот почти неадекватен, но въпреки това с неописуема жажда за знания. Научил по биология, че името му може да значи Естроген Латентен. По литература му се намекнало, че е наследник на жена, живяла преди много време, на име Ева и че има нещо общо с това, че обичал да яде ябълки и змиите му били доста интересни животни. Научил по История, че хора с неговото име и неговите възгледи били жестоко наказвани през годините и разбрал, че всъщност малкото селце е много различно от големия лош свят. Хората били убивани само заради това, че се казвали Путка, пък камо ли ако фамилията им е Заспала. Научил какви ли не неща и след няколко години вече бил готов за работа.
Една сутрин в 6 часа Путка Заспала станал за работа и преди да си изпие кафето и да си измие зъбите, той се загледал в снимката над леглото си. Снимката на неговия единствен дом, къщата на село. Путка Заспала вече живял сам, работил постоянно и никой не го забелязвал. Хората вече не се усмихвали като го видят, нито го познавали изобщо. Много от тях го забравяли, а като си спомняли за него си изкривявали устата в една нереална полуусмивка, преди да преминат към по-важни работи.
Путка Заспала един ден отишъл на психиатър като дете и след много години се събудил като мъж с ново име. Хуй Чепат. Възмъжавайки по този безмилостен начин, Путка Заспала или вече Хуй Чепат осъзнал още нещо. Той вече не бил виц, а тъжна истина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар