Плача

Бях заспал в метрото. Краката ми заемаха половината от коридорчето на вагона, но това не беше проблем. По времето, по което аз се прибирах, повечето обикновени хора бяха на работа.

Сънувах, че съм малко ислямистче и майка ми е забулена и ми показва снимки от семейния албум:

 - Това е дядо ти. Той се взриви лятото на 89-та в Израел.

Продължи да разлиства:

 - Това е баща ти. Много го обичах. Той се взриви на Керем Шалом, 2008-ма. Не успя да отнесе много хора, но се гордея с него въпреки това. А ето тук - отгърна майка ми, показа празна страница, усмихна се, погали ме и ме целуна - тук ще си ти някой ден.

В съня си се притесних, защото се изплаших, че може би няма да успея да се взривя като порасна. Затова се натъжих, че може да разгневя прадедите си и попитах срамежливо майка си:

 - Мамо? Ами ако не успея да се самоубия какво ще стане с мен?

Майка ми се изсмя и каза:

 - Ех , Калид, ако не успееш ще те арестуват! Ако не успееш ще си лош човек.

 - А ако се взривя - продължих аз, пресмятайки близкото си бъдеще - няма да ме арестуват?

 - Няма. Те арестуват само лошите. Тези, които не са успели.

След това мама посегна към шевната маса и почна да ми бърка с куките в носа. Аз почнах да плача. Почнах да пищя и да се гърча. Мама се усмихваше. Казваше ми "Недей да шаваш". Викаше ми. "Ще ми избяга куката и ще ръчна където не трябва".

Събудих се в метрото от звъненето на телефона ми. Усетих лоботомитни сълзи по очите си:

 - Ало - каза гласът от телефона - какво правиш?
 - Плача - отвърнах.

***

Като излязох от метрото на една от преките по пътя към вкъщи спря кола. От нея слезе сексапилна млада девойка, която ми се усмихна и ми каза да се качвам в колата. Попитах я защо:

 - Е как? Карам те вкъщи да ме ебеш.

Аз погледнах недоспал към небето и казах "Не мога". Тя се усмихна адски симпатично, погали ме по рамото и ми намигна:

 - Не ебем защото можем, а защото искаме.

Аз пак почнах да се пооглеждам и казах:

 - Ами аз ако го искам, рано или късно ще го мога, но не мога.

Тя се обиди и си тръгна. На следващата пряка видях мъртвото изражение на една стара, самотна и отчаяна от живота баба. За една пряка изминах 60 години разстояние. Прибрах се вкъщи, изкъпах се, измих си зъбите, преоблякох се и тръгнах пак към метрото. Идваше наскоро час пик и щеше да е гъчканица, но това не ме притесняваше. Вече бях си изпил кафето и бях готов за нови столични премеждия.

***

На влизане в метрото видях същата мацка, която ми беше предложила секс. Седеше на входа на метрото и говореше по телефона. Погледна ме отегчено и каза на брата си по слушалка:

 - Плаче ми се. С колата никой не ми се връзва. Кибича пред метрото.

След това ми показа среден пръст. Аз се изумих, но си влезнах в метрото и докато не дойде влака не си го спомних. Накрая влезнах в претъпкания от месо вагон и се хванах за единствената дръжка, която можех да намеря.

По едно време ме осени ситуацията с момичето и средния пръст. Как ми предложи. Как й отказах. Как отмених сексуалната експлозия. Как сънувах, че хората се опитват да ме приобщят. Да ми направят лоботомия. Защото ако не я направят, няма да успея. А тези, които не успяват, ги арестуват. Почнах да си се смея. Ама със сълзи. Бодър, но и изтощен от хаоса, аз плаках над тълпа от глави. Заливах се. Смях се като лоботомит. Звънна ми телефона:

 - Ало - каза гласът от телефона - какво правиш?
 - Плача - отвърнах.