З богом, Люлин!

Еклектично заглавие, част от което ни беше хрумнало преди 10 до 15 години с едни хора. Не Люлин, разбира се, Люлин изобщо не допринася за никаква еклектика, особено като му казваш Сбогом, нито пък бих си приписал авторските права за нещо чак пък толкова отвратително. Всъщност "З богом" е нашата не чак толкова гениална приумица, която е идеален литературен способ за малоумните бръщолевици, които поднасям в пространството, без никой изобщо да ме е питал и които се съмнявам някой да чете. Не съм образован. Презирам образованието, смятам го за елементарно, ненужно и прекалено скъпо. Е прекалено скъпо не е, поне откъм финанси, но когато ги нямаш тези пари цената е достатъчно голяма. Така че не са ми преподавани тези литературни способи, подхванал съм ги от практиката.

Докато наблюдавах скорошен епизод на сериала на BBC , озаглавен "Шерлок" , от който едно от многото брилянтни заключения беше, че ИСТИНАТА Е СКУЧНА , беше отворен друг прозорец, тъй като един мой адаш, който освен това е и, поне в моите очи, доста добре развиващ се писател, ми беше изпратил негови писания. Той ми е казвал неведнъж, че прекалявам с дългите изречения. Може би е прав.


Това е една от последните ми вечери от физическото ми съществуване в Люлин, надявам се за цял живот, искрено. Но след като изгледах епизода, в който се споменава, че ВЪЗДЪРЖАНИЕТО НЕ Е БЕЗСМЪРТИЕ  и общо взето подстрекава към употреба на наркотици с цел бягане от безинтересната реалност, видях абзац на този мой адаш, в който той много красноречиво обяснява как уютът е нещо много важно. Тъй като нямам неговото позволение да го цитирам фриволно, бих си измислил мой пример (понеже мога ли да бъда канен на писателски мероприятия с него, ако нямам поне наглостта да говоря и да крада идеи като такъв):

Откакто съм живял една година в Центъра се нося като клошар. Чисто практичното решение да се смесваш с тълпата, за да избягваш крадци, ме кара да се чувствам удобно - един вид уют. В Люлин вече не се смесвам с тълпата, тука са по-големи клошари и от мен, но пък носят анцузи на Адидас. И въпреки това пак не биха ме пипнали. Е, по-рано може би са щели, тъй като според патрулиращите полицаи мязам на местен дилър. Което, предвид гардероба ми, ме навежда на мисълта, че тоя дилър с такъв външен вид едва ли се радва на успех сред жените. Което пък може би обяснява защо се е обърнал към продажбата на наркотици. Със сигурност обяснява защо аз съм се обърнал към писането на безсмислени работи в блогове. 

Но идеята беше за уюта. Уютът! Не е важно какво се случва, важното е как изглежда. И по-скоро - как го караш да изглежда. Лично според мен виното е за педали. Всъщност изобщо не мисля така, но не си падам по вино, както и не си падам по педали, така че се успокоявам с тази си мисъл, че гроздето е кисело, а виното е, де факто... кисело грозде. Но това няма никакво значение, защото както един писател се изказа, като ме видя на писателско мероприятие с чаша вино в ръка, независимо от това, че не харесвам вино, поне го пия както трябва. Съжалявам, не искам да звуча като хомофоб, ама ми беше прозвучало прекалено педалско. Дано не ме е свалял. Единственото ми успокоение е, че го гледах как постоянно си говори с момиче, което намирам за привлекателно поради комплекси, породени от предишна връзка. Но пък това не доказва, че има интереси към нея. Може просто да са обсъждали едва прикритите си интереси към мен, предвид, че същото това момиче на предишна писателска среща ми пипаше гъза и ме питаше дали планирам да отслабна. Не планирам да отслабна, между другото, планирането е вреден навик, а от вредните навици се надебелява.

Все се отклонявам. Уютът! Седях си във вече почти празния апартамент в Люлин и си мислих как в този конкретен предпредпредпредпоследен ден от пребиваването си тук аз се забавлявам. Защо ли е така? Да не би защото ми трябваше около 8 години да живея в мизерия, че накрая като си тръгвам да почне да ми липсва? Може би "мизерия" е второто ми име. Но пък ако това беше истината, беше прекалено скучна. И доста тъжна. Та реших да прочета за уюта докато съм в клошарските си както винаги дрехи и се хилих безспирно. Аз не се чувствам добре, защото Люлин почва да ми влиза под кожата. Не. Чувствам се добре, защото в главата си, извън реалността, аз отдавна съм го напуснал.

През живота ми много ми се е натяквало от какви ли не хора, че от много неща съм се отказвал, което било признак на слабост. Обаче от едно нещо не съм се отказал още и това, явно, е моят собствен уют. А това за мен е признак на неизмерима сила. Паи се, българино! В Центъра е фраш от бежанци от всякакви страни, етноси, вероизповедания и при тях ще дойде Люлинския бежанец. Пак, както винаги, ще се впиша. А когато намеря обстановка, в която няма да се вписвам, ще използвам фраза, която съм използвал преди около 8 години и ми създава уют.

"З богом".
З богом, Люлин!
Не ми беше приятно!
Доненавиждане!