Артатомия

Изкуството е егоизъм. Лично мнение, което ти налагаш на света. Съвсем отделен свят, който ти сътворяваш с мисъл и две ръце и пропагандираш безкомпромисно. АЗ творя, следователно съществувам. Пия с певец и китарист, той ми казва "Аз се сравнявам с най-големите, защото искам да науча нещо от тях". Съответно той нито се смята за добър китарист, нито за добър певец, но го прави. Егоист.

Пия с китарист. Той ми казва, че свири сериозно вкъщи, а пред публика се лигави и се премята по сцената и пред нея като маймуна. Негови колеги биха сметнали, че не уважава публиката. Че се прави на интересен. Че пази доброто за себе си и подхвърля посредственото на тълпата. Че се мисли за по-велик от другите. Че е егоист.

Но и неговите колеги гледат така на него, отвисоко, като егоисти.

АЗ творя, следователно АЗ съществувам.
Пия сам. Не споделям нищо в този момент. Нито пиенето. Нито компанията. Музиката звучи за мен, пуснал съм си я да озвучава цяло помещение. Пълен егоизъм. Може и да ми се случи да хвана китарата и да се налагам в парчето, което слушам. Още по-егоистично. Кой съм аз, че да свиря на фон на завършено произведение. Аз съм творец. Аз съм егоист.

Идва друг китарист, китарист, който е много по-добър от мен, и му се подигравам, защото може да свири невероятни неща, но не знае една елементарна мелодийка, която аз знам. Егоистично от моя страна, нагло и неуважително, колкото и несериозни да са ми намеренията и въпреки че се лигавя, то е егоистично. Но и от негова, защото той след това хваща китарата и ми показва как се прави. Не говори, а свири. Поставя ме на мястото и се оттегля. Звучи геройско, но всъщност е егоистично. И наистина е егоистично, но за мен е героизъм.

Индивидуализмът е егоизъм. А ако се занимаваш с изкуство, ти проявяваш една висша форма на индивидуалност. Обаче направиш ли го с правилната емоция, с една искрена и ненадменна свобода, идват хора и се усмихват. Твоята публика от егоисти, които смучат от твоя краен продукт за собствено задоволство. Това малко общество се превръща в група взаимни паразити. Ти смучеш от тях, те смучат от теб и всеки е доволен. И изкуството за мен е една стъпка над живота, превъзмогване на някои препятствия, моделиране на реалности. Ставаш Господ и сътворяваш, вместо просто да вървиш пътя, който е павиран пред теб. Вдигаш настилката, връзваш я на панделка или я свиваш на топка и я подритваш по неравния осакатен терен.

В този ред на мисли дори и да не е изкуство, а просто живот - подходът е същия. Ние все пак творим с всяко свое издишване. Сътворяваме нови мигове и нови мирогледи. Нови гледни точки. Всяка глътка кислород убива нашите клетки, но те продължават. Така че животът е изкуство, а изкуството - егоизъм. Но не само.

Един от вечните въпроси, касаещи делото, е има ли безкористно добро такова. И изобщо има ли безкористно дело?

"Не е важно кой е счупил вазата, важното е, че вазата е счупена".

Не е важен авторът, а продуктът. Много хора слагат подпис, псевдоним или името си върху някоя творба, може би лицето върху обложката, но това няма никакво значение, защото вътре не е просто лик. Вътре е нещо съвсем друго, само по себе си диша и се развива и то не е твое, то не ти принадлежи. То е твое дете и си има собствен живот. И може и да си го реализирал с цел ти да си доволен, но животът е егоизъм до определена жизненоважна степен на развитие. Оттам нататък е всичко друго.

Та няма значение, че певецът, който не се възприема като певец, се сравнява с най-големите. Няма значение, че имам наглостта да давам акъл на хора, които имат повече акъл от мене. Няма значение, че един човек се чувства като човек само когато се направи на маймуна. Важна е поуката от цялото това нещо, и то споделена с насмешка. "Да има виц", както би казал един учител по реклама.

Аз съм егоист. Засега. Докъдето ми е нужно да се развия.

"Хората толкова се увличат да мислят извън рамките, че забравят за рамките".

За да надмогнеш себе си, трябва първо да признаеш себе си.