В живота винаги е имало и винаги ще продължава да има едни фундаментални принципи, които са неоспорими, постоянно отпечатващи се в съзнанията и подсъзнанията ни, непоколебимо функциониращи под носа ни и навсякъде около нас и вечно доказващи и предоказващи своята специфика, бетонирайки се до мозъка на костите ни.
Предвид тези фундаментални принципи, един от тях е ние да сме хора, да ни се живее и да намираме смисъл в цялото това нещо, дори и това да значи оспорване на абсолютно всеки един от тези фундаментални принципи до образуване на главоболие с визията на размазан череп в стена. Дори и да значи тотално себеотрицание. Понякога трябва да се отречеш от идеята за себе си за да можеш да бъдеш себе си и това е нещо, което ние не можем да допуснем, защото нищо не е перфектно.
Но има причина нищо да не е перфектно. Наистина има и може всеки да си сглобява идеята за това каква всъщност е основната причина, а и по някаква морална задръжка се караме да си мислим, че причината е само една. Понеже така казваше даскалката, за да ни вкара в правия път, някво не е важно да си намериш 1000 причини да не правиш едно нещо, а 1 причина да го направиш. Ама причината никога не е 1. Има 1000 причини Вселената да се уголемява, размножава и да се имплементира в безброй различни комбинации от собствените си съставки, за да може да продължава да се уголемява и размножава. Когато разполагаш с тези неизброими качества ти си един вид божество. В смисъл ти си супербожество. Ти си ГигаБог. Възможностите са безкрайни и причината това разнообразие да продължава е, че може. Според мен това е най-фундаменталния от фундаменталните и най-принципния от принципите. А и тук се спазва правилото, което даскалката разправяше - не е важното да си намериш 1000 причини да не можеш, а 1 да можеш.
Съответно ще приложим този принцип на практика. Вие заставате пред мен, всички. И аз ви питам "А бе... вие защо изобщо живеете?".
И вие се гледате тъпо, гледате тъпо в земята, намирате 1000 причини, поради които вашето съществуване е абсолютно безсмислено, няма да е от полза на никого, няма да промени нищо в реалността, в която тези фундаментални принципи продължават да се самоналагат върху всичко около нас и единственото, което ще искате да промените е точно тези принципи и в опита си да го направите, ще нараните и/или унищожите себе си И други. Та защо изобщо живеете? И тогава сред вас става един човек, усмихнат, уверен в себе си и въоръжен с типичните за един смъртен, но нахакан нетърпение и склонност да пренебрегва празни приказки... става и казва "Задай ми го пак тоя въпрос?". И аз се съгласявам.
- Защо живееш? - казвам аз.
- Щото мога - казва той.
И следва един момент в баскетболните микстейпове из интернет, където някой те е финтирал толкова брутално, че всички почват да викат "ОООООООООООООООООО", да вдигат ръце и да превземат баскетболното игрище, да те носят на ръце и да те приемат за ТераУлтраБога, пред който всички други божества треперят и се кръстят или правят еврейски звездички или квото е там, дето правят. Затова го прави Вселената и за мен това е фундаменталният принцип. Тя просто може. Покерът е, поне за мен, прекрасният пример за живота. Имаш прекалено малко правила. Тая комбинация е печеливша, тая е по-печеливша, но понякога незавидно ниската комбинация е по-печеливша от нечия друга. И това са едните принципи, другият основен принцип е, че ти се дават карти и чипове и ти можеш да правиш с тях каквото си поискаш. Каквото си поискаш. Съответно има и последствия от тези действия. Това също е основен принцип. Имаш 5 чипа, даваш 5 чипа, нямаш 5 чипа. Оня срещу тебе губи 10 чипа, ти печелиш 10 чипа. Основни принципи. Елементарна логика. Но за жалост хората сме елементарни същества, поне за мен, и дори елементарната логика ни убягва или не ни изнася. И се опитваме да я променим. Опитваме да разбием стената с глава. Ама не става, защото има една елементарна логика, според която най-вероятно главата ще се счупи първа. И в случая аз мога да се подигравам с хората, които си чупят главите, щото няма причина да го правят. Но тогава и аз ще греша, реално има причина. И аз пак задавам въпроса:
- Защо си чупиш главата?
- Щото мога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар