Няма език, мъртъв или още говорим, който да ми е дал съчетания от думи, които да изразят отвращението, безнадеждността и чистата злоба, която изпитвам към човечеството. Няма жест или изражение, няма поема, която да напиша, която да опише гаденето, което ми образува крайния продукт на безброй години еволюция. Няма художник, жив или разлагащ се, който да е нарисувал картина, която да описва колко ми се повръща от цивилизацията. Няма нито една снимка, която е направена от някой фотограф, живял някога на тази планета, която да ме накара като я погледна да я посоча и да кажа "Ето толкова мразя човека". Няма нито един роман, разказ, няма и статийка, която да изрази безграничната ми омраза към обществото.
Няма акорд, който е достатъчно дисхармоничен, няма тон, който да е достатъчно несъобразен с гамата от честоти в спектъра на човешкия слух, няма честота, която да постигне точен резонанс с честотата на отегчението и разочарованието ми от последствията на уж развилото се човекоподобно. Няма нито едно небесно тяло, което да е достатъчно далеч от тази планета, че да усетя спокойствието и липсата на най-незаличимите паразити, които някога са я населявали. Няма и небесно тяло, което да е достатъчно красиво, че като го погледна да забравя колко покъртително загрозено е най-красивото за мен такова.
Няма човешка мисъл, която някога да е записвана на някакъв информационен носител, която да побира целия обсег и мащаб на моята жажда целия този човешки кошмар да бъде застигнат от единственото си логично и ползотворно решение - да бъде изкоренен с най-безмилостната жестокост, на която природата някога е била способна. Няма гледка, която да е достатъчно неопетнена, че да ме накара да не усещам тягостното присъствие на най-голямото разхищение на кислород на земното кълбо. Никъде никога на Земята не е създавано каквото и да е било творение, което да може да предаде чувството на безпомощност и тотално и необратимо себеотрицание, свиващо се като стените на сюрреалистично подземие за изтезания.
Няма достатъчно красноречиво и прекалено подробно описание на разказа за Прометей и няма задоволително количество, достатъчно многобройно и изпиващо всякаква енергия, на тварите, които всяка нощ го посещават и го разкъсват, докато е закован на скалата, което да се равнява на това, което аз бих му причинил с радост след като знам, че е дал огъня на хората. Няма миризма достатъчно отблъскваща, която да пресъздаде най-точно вонята, с която всяко човешко същество ми тъпче изсъхналите, съдрани и съсирени ноздри. Няма достатъчно океани на тази планета, да поберат солените сълзи, проронени от безхаберието и невменяемостта на уж най-интелигентното създание, живяло някога на третия камък от Слънцето. Няма достатъчно гробища и трупове в земната кора, които да опитомят бяса, който изпитвам към най-наглата пиявица, която изтощава същата тази земна кора и я превръща в безпочвен пустинен изнемогващ пейзаж на трагично масов душевен катаклизъм.
Няма поглед, който аз и като цяло ние сме способни да отправим, който да е толкова безизразен, поглъщащ и и смъртоносен, че дори да намекне за неизбежната мрачна бездна, наречена "безизходица", която бележи всяка гънка на моето съзнание и запълва абсолютно всички бездънни кладенци на плюещото ми язвена черна кръв подсъзнание. Няма саможертва, достатъчно голяма, траурна и нехуманна, която да приключи порочния кръг на гнидата, наричаща себе си "социално животно". Няма и нещо, което да е по-подходящо от смъртта в абсолютно всяко екзистенциално отношение, че да успокои вечната неизмерима ненавист, изгаряща черепа ми с пулсиращ гняв и пропукваща скалпа ми като лавата на вулкана от мизантропия във всеки неврон в мозъка ми. Няма наказание достатъчно тежко и супернова, достатъчно унищожителна на тази Вселена, няма и достатъчно жестока и безмилостна черна дупка, която да погълне абсолютно всички катастрофални последици от съществуването на този гнил безсрамен човешки род.
Така съм...
А вие как сте?
Няма коментари:
Публикуване на коментар