CVлизация

Бих забравил някои неща от живота си. Първата половина от него трупах потенциал. Втората го пропилявам.

Остават два въпроса:
 - Дали ми се занимава с обществото?
 - Дали на обществото му се занимава с мен?

Знам отговора и на двата въпроса.

Чувствам се като кучето на Павлов ако кучето на Павлов никога не се беше вързало на лампата, която намеква, че действията ни имат значими последствия. Стоя по цял ден в една стая. Пускат храна - ям. Не пускат - не ям. А лампата? Лампата ще ми извади очите. Свети, та се не трае. И постоянно гърмят някакви звуци. Звукът "Висше". Звуците "Гадже", "Работа" , "Кола", "Къща". Сложните съзвучия "Банкова Сметка", "Собствена Фирма"...

Всички кучета хукваха, смеейки ми се, че не съм се засилил с тях и се връщаха пак при мен, тъжни, победени и бесни от моето злорадстващо присъствие като паметник на безнадеждността.

Цивилизованият човек е лъв в цирк, чиято работа е да си отваря устата, но да не отхапе главата. Ако отхапеш главата си луд и те гърмят. Как може един нормален лъв като усети човешка глава в устата си да я отхапе? Тоя лъв трябва да е много болен психически, нещо трябва да му има на тоя лъв, че да се държи все едно е цар на саваната! Сигурно е имал кофти детство...

Клишето за кофти детството също ми убягва и се надявам човешката еволюция да е стигнала до етап, в който сме го превъзмогнали. Хората не осъзнават основния градивен елемент на човешката вселена - иронията. Иронията ни движи. Не можеш да намръщиш човек, който е имал кофти детство току така. За сметка на това лигльовците, които са израснали щастливи, са сега самоубийци. В Америка 4 пъти повече хора се самоубиват отколкото в Африка.
Това е защото в Америка има стандарти на живот, а в Африка има... живот. 

Колкото - толкова. Опа. Лампата пак свети, тоя път за мене. И звуците почват. "Пиши стихове". "Идеи за книга". "Ето ти китара". И аз го правя, ама Павлов да го духа - устата ми отдавна е пресъхнала. Каталано също да го духа, никой никога няма да ме снима докато спя. Освен може би криминалистите. Това обаче ще бъде много грозна снимка и сто процента ще се прецака лентата в тоя момент. Мои си бъзици на тема късмет, се тая.

Цивилизацията е лабиринт без сирене. Търчиш, търчиш, търчиш и най-много да пукнеш на някое задънено коридорче или да кръстят някоя от стените, които си прегризал в пристъп на бяс, на твое име, колкото мишките след теб да си помислят, че на някого му пука за великата ти саможертва. Хората прибягват до няколко залъгалки, заместители на сиренцето.

Парите са виц. Много тъжен виц, поне за мен, може би защото рядко ги имам и когато ги имам ги хвърлям. 

Работата е работа. Покажи ми човек, доволен от работата си и ще ти покажа пет пенсионирани шизофреника. Лошото е, че тия пет шизофреника са един и същи човек, обаче работната шизофрения е от заразните гадни шизофрении - действа и на наблюдателя.

Любовта? Хаха ОК. Щом сте решили... За жалост, според моето скромно и, разбира се, винаги грешно мнение -  който е наистина запознат с любовта на цивилизования човек стои колкото се може по-далеч от нея.

Успеха въобще не искам да го споменавам, но ще го спомена, защото той е основната шизофрения. Той олицетворява Светата Шизи Троица - пари, работа и любов...

Павлов да го духа, дори не мога да се надървя вече, камо ли да ми потекат лиги. Имам чувството, че вече няма кокал по мой вкус, а дори и да има - не е предназначен за мен. Бих сравнил цялата тая обществена порнография с ферма за мравки, ама това би било слаба преценка за мравуняците, щото мравките реално се стараят като ги правят. По-скоро сме хлебарки - не умираме, ама и не живеем.

Пълзим, изяждаме огризките, рестото на разнообразие, съществуващо отвъд нашите представи... "отвъд нашите представи" е друго интересно съзвучие, което аз обичам да наричам "реалност". Трагичната гледка е, че живеем в прекрасна реалност и тя наистина е отвъд нашите представи. Не можем дори да си я въобразим, че да се научим да живеем в нея. Тя за нас е гадна, а когато не е гадна - има решение на проблема... ние сме гадни!

Имам обаче надежда. Една единствена надежда пазя за цивилизацията...
Тя е скромна, но постижима и се надявам да бъда свидетел.
Нейният край.
Бих минал през всичките кръгове на тоя Ад ако някой може да ми гарантира, че аз ще съм човека, който ще дръпне шалтера. Но се съмнявам този кошмар да има шалтер. По-скоро ние имаме и отдавна сме си го дръпнали. Всичко друго е навици. Кучета на Павлов, мишки в лабиринти, мравки с лупи, беззъби лъвове... и аз сред вас, да злорадствам само и единствено с присъствието си. Мерси все пак, че ми пазите мястото! Някои и толкова си нямат...

Важното е да сме оптимисти!
Животът е хубав!
Чааааооооо