Влакът тръгва от коловоз 1-запад в 10:30. Влака за Варна, както се казва в една отвратително гениална песен. Трябва да слезна на Горна Оряховица и да се прекача към Стара Загора за село Ганчовец. То е в България. Там ще се проведе фестивал за домашна ракия. Но първо трябва да взема билет.
Липсваше ми БДЖ. Скалите през прозореца. Горите. Слънчогледите. Когато живееш в столица, забравяш многото лица на страната.
10 часа. Опашката от цъкащи и отегчени до смърт хора се ниже изненадващо бързо. Касиерката е дърта, дебела, очилата и невменяема. Това са и изискванията за тази работа. Джак Никълсън би отсъдил, че е интроверт като по учебник.
- Здравейте! Един билет за влака от 10:30. Село Ганчовец. Цената е 16.30, на Горна Оряховица трябва да се прекача.
Знаех си домашното. На касиерките-интроверти от БДЖ е хубаво да им се обяснява като на бавноразвиващи се. Те изобщо не се развиват де, но оптимизмът е хубаво нещо. Касиерката ме гледа тъпо, после поглежда тъпо към монитора:
- Кое село?
- Г А Н Ч О В Е Ц. След Горна Оряховица - казвам аз, че и 6-годишно да разбере.
- Къде е т'ва? - блее тя като новородено.
- Ами някъде в България, след Горна Оряховица - казвам аз докато жената почва да цъка по клавиатурата със скорост 3 копчета в минута.
- Това е влака за Варна, господине, не минава през село... как казахте, че се казва?
- Ганчовец. И да, знам, че не минава този влак през село Г А Н Ч О В Е Ц. Това е влака за Варна все пак! Може би затова трябва да се прекача, както ви казах.
- Не мога да ви дам билет за спирка, която не съществува. Кажете за вас! - обърна се към изнервената баба след мен на опашката. Трябва да звънна. Да питам майка ми. Може би аз съм се объркал. Погледнах бабата. Леле, тая баба е много ядосана. От телефона чувам безличен глас на душевно мъртва жена. Това не беше майка ми. Казва "Изходящите ви повиквания са ограничени".
Крещя си на телефона пред хората:
- Не са ограничени, а несъществуващи! КАТО ТЪПИЯ ГАНЧОВЕЦ!
Отивам на друга каса. На нея един дядо седи и чака. Не знам кого чака, касиерка няма. Сигурно касиерката е жител на село Ганчовец и е също толкова невидима.
- Къде е касиерката? - питам дядото.
- Отиде нанякъде. Не знам защо... и къде...
10:10. Още купувам билета. Говоря с Касиерка Номер 2.
- Билет за влака от 10:30. Село Ганчовец. То е влака за Варна . Прекачвам се на Горна Оряховица. Цената е 16.30.
- В коя посока се прекачвате?
- Нямам идея, честно да ви кажа, в тази посока, в която има спирка "село Г А Н Ч О В Е Ц".
Касиерка Номер 2 ме поглежда тъпо, после поглежда тъпо монитора, след това поглежда тъпо картата на ЖП линиите на стената до нея. Касиерка Номер 2 има карта на ЖП линиите. Очевидно се е издигнала в йерархията.
- Т'ва село Ганчовец в България ли е? - пита ме Касиерка Номер 2.
- Ми нямам идея - казвам аз - възможно ли е да е сръбско, ама на 50 км от Черно море?
- Не - казва Касиерка Номер 2 и ме поглежда лошо - не е възможно...
- Знам ли тогава? Може да е в Румъния, дано не ми искат паспорт. Не съм си взел.
Касиерката пак ме поглежда тъпо и лошо и след малко намира селото.
- Цената на билета е 16.30 - казва тя след малко - ако се бавите още малко може и да го изпуснете. Тръгва след 15 минути.
Е, поне се сдобих с билет. Ядосаната баба при Касиерка Номер 1 си тръгва:
- Вие нямате никакво уважение към хората. Трябва да ви уволнят!
10:18. Намираме са на първи коловоз, но влак няма. Има само строители. Дали ще доживея да видя гарата ремонтирана? Дано са махнали пищялката дето гони гълъби. Щото не ги гони, ама на мене ми пука тъпанчетата.
Жена до мен с багаж пита строителите:
- Извинете, къде е влака за Варна?
- 1-запад. Четете бе, госпожа, има табели. Връщате се, излизате от гарата, подминавате такситата, влизате през паркинга и там е влака за Благоевград.
- Влака за Варна... - повтаря жената.
- Да де, влака за Варна. А ти за къде си момче? - поглежда към мене.
- Село Ганчовец.
- Кое село?!
- Влака за Варна.
Строителите се смеят. Аз не се.
10.25. И ето го влака за Варна. Качвам се. Влизам във втора класа. При мен има млад мъж и стара жена. Питам младия мъж:
- Това втора класа ли е?
- Не - казва той.
- Как не? - пита старата жена.
- Е... може и да е - поправя се младежа.
- Добре, поне влака за Варна ли е? - питам аз, самотен и беден.
- Не - казва старата жена - това е влака за Благоевград.
- Това е влака за Варна. Влака за Благоевград е до нас и в момента потегля - намесва се друга жена от другия край на купето.
Старата жена ахва, взима си багажа и хуква нанякъде.
Често в живота ми се чувствам неадекватен. После поглеждам хората около себе си и се успокоявам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар