Който трупа знания...

Не слушам музикални жанрове. Не съм фен на музикални жанрове. Следях ги по едно време преди няколко години, но ги отказвах всичките един по един, осъзнавайки, че няма достатъчно добри неща в жанровете, които слушах.

След известно време осъзнах нещо. Не е проблемът, че не намирам правилните жанрове, проблемът е, че търся правилните неща в жанрове, в категории и т.н. Дори Артър Конан Дойл помества в разказите за Шерлок Холмс любопитния факт, че най-великият детектив на света не знае, че Земята се върти около Слънцето. След като Уотсън го критикува за това негово невежество, той се оправдава със следното нещо - това, че Земята се върти около Слънцето не променя нищо. Той не иска да запълва главата си с неща, които не са му от полза.

И аз напълно разбирам тази черта на Холмс. Той не разбира от химия, но си прави лабораторни експерименти. Не разбира и от физика, но може да предвиди траекторията на нечий куршум. Не разбира и от ботаника, но знае за листата на растението кока. И много бързо се научих да свиквам с този метод.

Та така отидох на евент, може би първото рап събитие, на което съм ходил някога. Жлъч и Атила. Велика работа. Стоях, слушах, всички скачаха като ненормални и крещяха "ооооооооо" все едно се снимаше микстейп на някъв стрийтбол отбор. На това, което аз намирах за поезия, хората обичаха да реагират с "оооо сипа им!".

Но това са подробности, по-важното нещо, което ми правеше впечатление е, че тия пичове рецитираха някви километрични романи и още по-интересното е, че си ги помниха. Аз никога не си помня текстовете, едва ли някога ще успея да ги запомня. Може би трябва да си слушам песните, ама пък не искам да си го причинявам. Не си ги харесвам чак толкова много. Но бих запомнил текст на Жлъч или на Атила. Просто върви, лее се при тях. Яко е.

Това ме накара да се сетя за нещо друго.

Веднъж присъствах в едно студио, където репетирах с едни пичове (едни от многото), с които щяхме да правим група (една от многото). И кой да дойде? Биг Ша. Мишо Шамара! Влиза, записва си невменяемата простотия, над която е работил няколко месеца, състояща се от пет рими и няколко нечленоразделни звука и накрая на записа завършва с "Бря!".

"БРЯ!".

Даже не е "бря", ми по-скоро "ББРРРя."

ББРРРя бе бате. И го чуваме от пулта и той разправя на собственика на репетиционната:

 - Брат, дай да го дублираме тва "бря", че искам да звучи по-професионално. Не искам хората като я чуят тая песен да си кажат, че съм смешник.

Дублира ББРРРя-то и беше адски доволен от себе си. Собственикът му го пусна пак и той се зарадва:

 - Ето т'ва вече е рап!


Леле, еби му майката бря. Тоя човек направи песен със Снуп Дог. Еби му майката.
Бях покъртен. Бях отвратен и шокиран. Бях стъписан, безмълвен и отегчен.
Ето т'ва вече е рап. Ми еби му майката, може и да е прав.
Може би това е рап. Може би е ЖАНР.

Ама това значи едно друго нещо, което повече ми се нрави.
Като отидох на Жлъч и Атила не съм отишъл на рап събитие.
Отишъл съм на вечер на поетите. И поезия се лееше, повярвайте ми.
Единствено ме е яд, че за да има такива неща, трябва да ги има и другите.







А и още нещо - кур за професията в изкуството.
Професия в изкуството няма.
Има изкуство. Има и бизнес. И едното няма нищо общо с другото.


"Който трупа знания, трупа печал".