Бъдещето, което избрахте

Годината е MML.
Месец Юли-ана мина, I число на месец Август-ина.
Събуждам се в кабинката си.
Поглеждам сайта sinoptici.bg
Отваря ми прозорец:

 - Оценете коректността на нашия текст като попълните анкетата.
 - Изберете скалата за градуси, която се съобразява най-добре с вашите предпочитания.
 - Изберете символите, с които да показва градусите и процентите.
 - Благодарим много за съдействието. Температурата е LXXXV по Фаренхайт. 
 - Облачност не се наблюдава.
 - Влажността е минималистична.
 - Вятърът днес си почива.
Приятен ден.
Коректен виц за деня: Слънце.


Отивам до хранителната станция и ми се отваря меню:

  Здравейте. Този текст беше изчистен от всякакви патриархални удивителни знаци. Оценете коректността на нашия текст за да можем да ви служим още по-добре в бъдеще. Изберете един или повече продукти:
 
- Еко-ктейл: спанак, царевица, алое, бъз
- Частичнозърнест хляб
- (Този продукт е достъпен само вечер) Вино
- Електронна ментова цигара
- Безкофеиново кафе


 Благодарим ви за невероятния избор. Днес защитната система на хранителната станция премахна следните продукти, които се опитаха да саботират вашето здраве: бял хляб, бира, бяха засечени 4 вида месо, моля сигнализирайте в най-близкия център по безопасност!

Докато отпивах от безкофеиновото кафе се запътвах към екстрактомата. Екстрактоматът бе машина, която наподобява писоар още преди мрачните години на капитализма. До екстрактомата изпиука един монитор в неутрално червено, който поиска такса затова, че съм си помислил за патриархалния свят. Пуснах дневния депозит, отпих глътка безкофеиново кафе отново, разкопчах се и оставих машините да вършат работата.

Екстрактоматът извличаше урината от уретрата ми. На това място мъжете са имали дискриминативен инструмент на патриархията, с който са упражнявали насилие върху доминантния пол. Не мога да си представя как хората са живеели в онези времена. Екстрактоматът приключи и потвърди стерилността ми. 

След като изпих безкофеиновото кафе реших, че ще прочета книга. Отидох до Литерата. Постоях в Литерата половин час и излязох много развеселен. Инструктажът за ползване на съвременни уреди ми беше любимата част от бестселъра на миналото десетилетие. Най-доброто четиво, което можеше да намери един мъж през MML година. "Домашният мъж: как да бъдем съвременни". Автор: Анита Саркисян.





Изискан хумор, много адекватно политическо становище и невероятен усет за мъжката психология. Типично за Анита, текущия ръководител на Обединените Континенти. 

Докато премислях някои работи реших да отида до съседа да поиграем на табла. Отидох до вратата, обаче си изпуснах картата, която да ме пусне от кабината. Картата влезна под вратата на филтърното помещение. Само това ми липсваше... филтърното помещение!

Филтърното помещение беше част от всяко домакинство и когато населяващия мъжка кабина влизаше във филтърното помещение, винаги приключваше с предупреждения за карцер. Филтърното помещение беше достъпно в светлите часове на денонощието, но не беше препоръчано от органите на реда. Човек можеше да се изгуби във филтърното помещение, да забрави кой е и какво иска от живота. Реших че просто ще позвъня на звънеца, ще отворя вратата, ще взема картата и ще излезна навън без изобщо да надничам вътре.

Звъннах на звънеца. Чу се робот с женски глас: Под постоянно наблюдение сте. Вратата ще се отвори ако потвърдите, че осъзнавате риска от прекалено дълъг престой във филтърното помещение.


Казах "Да". Вратата се отвори. Картата се беше плъзнала много навътре в коридора. Филтърното помещение се състоеше от 10 кабини с информационни ядра. Информационното ядро беше нещо като съвременен компютър. Беше едно холографно кълбо, наподобяващо глобус, но вместо карта на Обединените Континенти имаше дялове от информация по повърхността му. Кабинките бяха достъпни, но момента, в който от Агенцията по Безопасност видеха, че ползвам информационните ядра във филтърното помещение, веднага пращаха екип за неутрализиране. Аз съм посещавал филтърното помещение в кабинката на баща ми. Беше екзекутиран, защото си падаше малко анархист и прекалено често се интересуваше от разни работи за отминалия свят. 

Точно преди да дойде екипа за неутрализиране, баща ми беше разтревожен и ми беше казал, че целия ми живот е била една гнусна лъжа. Не помня какво се беше случило, но от време на време сънувам неща, които вярвам, че имат логика само в миналия свят. Бях разбрал твърде много и от екипа ме бяха промили. Евентуално почнах да си спомням за баща ми, но беше твърде късно. Той отдавна беше премахнат.

Докато отивах до дъното на коридора да си взема картата, чух един глас от първата кабинка. Този глас прекъсна и последва втори. Всичките бяха сигнали. Гледах да не се заслушвам в тях. Позволено ни беше да слушаме какво се случва, но ако се застоявахме твърде дълго, щяхме да си изпатим. Заслушах се в сигнал от третата кабинка:

 - Докога ще ви контролират? Не се правете, че не помните какво беше преди време. Информацията е дар, а не проклятие! Имало е войни, имало е империи, имало е режими! Вие трябва да знаете!





От време на време, по средата на такива сигнали се чуваше смях на големи женски тълпи. Беше изопачено като телевизионна комедия от времето на дядо ми.
Продължих надолу към картата и чух друг глас от друга кабинка:

 - Големият взрив! Кацането на луната! Теорията на относителността! На еволюцията! Котката на Шрьодингер! Всичко това са постижения на мъжете! Не се смейте, истина е! Те ме мислят за луд, но аз мога да го докажа... Не се смейте! Спрете да се смеете...
 
Накрая като стигнах до картата тръгнах да се връщам към кабинката. Леле, играеше ми се табла, много се забавих във филтърното. Изведнъж обаче чух нещо. Чух си името. Бях го забравил, много отдавна не бях наричан по име. Дори не го запомних, просто познах. Идваше от една от кабинките. Спрях за малко до кабинката.

 - Баща ти не е мъртъв! Той е при мен, аз го измъкнах. Целия ти живот е лъжа!

Намеси се женски глас през високоговорителя на тавана:

 - Незабавно напуснете филтърното помещение.
 - Разбира се! - отвърнах аз.
 - Те ще те убият - обади се пак кабинката - вече идват за мен...



Тръгнах към изхода, но алармата се включи и вратата се заключи. 

 - Но... как така? Не съм нарушавал правилата! Не съм престъпвал вратите! ПУСНЕТЕ МЕ! - крещях аз. Високоговорителя пак се обади:

 - Изпратен е екип за неутрализиране. Това е бъдещето, което избрахте. Лек ден. 

Информационните ядра в кабинките спряха и аз останах в тъмното с картата си в продължение на десет минути. След тези десет минути чух глас от другата страна на вратата:

 - Ще пристъпим във филтърното, съобразно  правилника на агенцията по безопасността! Имате ли възражения?


 - ДА! - креснах аз - Не съм нарушавал правилата!

 - Възраженията ви ще бъдат вписани в протокола.
 
Вратата се отвори, униформените влезнаха и почнаха да ме бият. Изгубих съзнание.

***


Годината е MML.
Месец Юли-ана мина, II число на месец Август-ина.
Събуждам се в кабинката си.
Играеше ми се табла и нямах спомен от вчерашния ден. Минах през хранителната станция. Минах през Екстрактомата. Пуснах си дневния депозит при монитора. Минах и през Литерата. Ех, тази Анита, разсмива ме всеки път. Тръгнах към изхода, за да отида при съседа. Докато минавах покрай филтърното помещение си чух името отвътре. Изхилих се. Помислих си "какви ли съм ги вършил вчера". 

Позвънях на вратата на съседа. Нямаше никой. Позвънях втория път. Излезна съобщение на вратата му:

"Тази кабина е необитавана в момента. Искате ли да я закупите?"

Зачудих се и погледнах надолу. Видях сянката на два крака и от другата страна на вратата звънна телефон. Чу се гласът на съседа:

 - Слушам. Слушам. Да, разбрах. Знам, че съседът е бил неутрализиран и повече няма да осъществявам контакт с него. 

Върнах се вкъщи, влезнах в Литерата и заспах в нея.

***


Годината е MML.
Месец Юли-ана мина, III число на месец Август-ина.
На вратата ми се звъни. Зад вратата ми се чува глас:

 - Виж, аз... извинявай за вчера, просто нямаше как да реагирам. Мисля, че ще ме разбереш ако не искам повече да играем табла. За доброто и на двама ни е. Сбогом.

На вратата на кабинката ми излезна съобщение:
"Тази кабина е необитавана в момента. Искате ли да я закупите?"

Аз не бях в кабината. Виждах всичко на монитор в близкия център по безопасността. Бях вързан за стол и в ръката ми беше забита тръбичка. Докато ме неутрализираха почнах да се примирявам със смъртта си. Бях се опитал да съм съвестен, но любопитството ме уби. Радвах се, че можех да живея в полза на Обединените Континенти. Радвах се на системата, която успя набързо да ме спаси от мъката, наречена "информация". Човечеството беше спасено и се насладих на дългия си живот. Сега ми беше времето да се примиря с последствията от моята неподчиненост. 

Докато затварях очи си мислих за тате. Мразих баща си. Водейки ме във филтърното ми отне каквито и да е шансове да израсна като нормален мъж в бъдещето, което избрахме. Прозвуча женски глас. Аз се паникьосах и тръгнах да си бъркам по джобовете, за да пусна дневния си депозит по навик. Бях помислил пак за баща си. Но се усетих, че нямаше къде да си платя таксата. Аз вече бях полумъртъв. На монитора се появи образа на Анита:

 - Оставете ни да ви неутрализираме. Беше ни приятно, че бяхте с нас. Надявам се, че сте се насладили на престоя си в Обединените Континенти. Неутрализацията се извършва съобразно правилата на Агенцията по Безопасност и вие напълно заслужавате присъдата си.

Не се съпротивлявайте. Това е бъдещето, което избрахте.

 - Ами ако искам да живея? - попитах аз.

Образът на Анита от монитора почна да се смее:

 - Така помня мъжете. С чувство за хумор. Дори не помните за какво ви неутрализираме. Не беше престоя ви във филтърното. Не сигнализирахте за месото...

Монитора изгасна. Стана черен. Всичко стана черно.